— Очевидно и ти имаш опит в това отношение — отбеляза Гуен.
— Да. Но за разлика от теб, аз израснах в семейство, което приемаше факта, че ние със Сам и Ема сме различни. — Джъдсън се усмихна. — Трябва да отбележа, че само татко го приемаше. Мама все още опитва да се преструва, но дълбоко в себе си знае истината.
— Сигурна съм, че майките винаги знаят истината за децата си, независимо дали я признават или не.
— Вероятно — съгласи се той. — Добре, нападението в килера обяснява как си открила, че можеш да накараш един мъж да избяга с викове от теб. Но това е било съзнателно действие от твоя страна, и то при самозащита. То не обяснява защо би накарала някой любовник да избяга с викове.
— Не и съзнателно — увери го тя. — Честна дума.
— Несъзнателно ли?
Гуен се намръщи.
— Проблемът е с аурата ми. Когато спя, сънувам много по-интензивно от останалите хора. Аурата ми по време на сън влияе на всеки, който е във физически контакт с мен в този момент. Ако този човек е заспал и сънува, моите енергийни потоци на сънищата надвиват неговите. Резултатът е особено неприятен кошмар, така са ми казвали.
— Е, това отговаря на един въпрос — каза Джъдсън доволен.
Тя повдигна вежди.
— За любовния ми живот ли?
— Не, а за това защо Зандър Тейлър е скочил във водопада. Ти си предизвикала кошмара му, нали? Той е полудял и е побягнал.
Гуен притвори очи.
— Знаех, че ще се досетиш рано или късно.
— Добре си се справила.
Тя отвори очи и го погледна напрегнато.
— И не те тревожи фактът, че мога да предизвикам у някого толкова силен кошмар, че той да предпочете да се самоубие, за да избяга от него?
Джъдсън докосна голото й рамо.
— Всички си имаме своите недостатъци.
— Доста е великодушно да го наречеш недостатък, при положение че това ме превръща в основен заподозрян за няколко убийства. А за случая със Зандър Тейлър направо бях обвинена.
— Той не е голяма загуба за света — подсмихна се Джъдсън.
— Не приемаш това, което ти разказах за мен, сериозно, нали?
— Приемам теб сериозно, Гуендолин Фрейзиър. Много, много сериозно.
Джъдсън стисна лицето й с длани и придърпа устните й върху своите. Целува я, докато тя отново се обви около него.
Доста по-късно той се събуди от усещането, че някой го разтърсва леко.
— Джъдсън — подвикна тихо Гуен.
— Какво? — Той не отвори очи.
— Джъдсън, събуди се.
Настойчивостта в гласа й го разсъни напълно. Той седна бързо и веднага огледа стаята с паранормалното си зрение, за да провери за заплаха. Не забеляза нищо тревожно.
— Какво не е наред?
— Нищо. — Гуен стоеше на колене сред разбърканите завивки. Очите й грееха развълнувано. — Там е работата, че всичко е наред.
Той се отпусна на възглавниците.
— Нещо ми убягва тук. Щом всичко е наред, защо се държиш така?
— И двамата заспахме.
— Да. Беше приятно. Напоследък не спях добре и имах нужда от почивка. Явно сексът върши страхотна работа в такива случаи. Със сигурност е по-добър от приспивателните.
— Ясно, не разбираш какво ти обяснявам. Джъдсън, и двамата заспахме. Един до друг. Аз сънувах, а ти дори не помръдна.
— Стараех се да не мърдам много — каза той. — Защото така нервирам хората.
— Това не е шега. Ти си първият човек, до когото съм спала през живота си, който не е бил тежко повлиян от аурата на сънищата ми.
— А, това ли? — Той протегна ръцете си над главата. — Не съм очаквал да побягна с писъци.
Тя не обърна внимание на думите му.
— Аз планирах да те изпратя в другата стая, преди да заспя, но явно съм се унесла, без да усетя. Ти също.
— Сигурно заради физическото натоварване преди това — подсмихна се Джъдсън. — А сега може ли да дремна?
— Имам една теория. Много е суха, ала в нея има известна логика.
— Ще трябва да я изслушам цялата ли?
— Да, налага се. — Гуен очевидно едва удържаше въодушевлението си. — Мисля, че имаш някакъв имунитет спрямо мен, защото си силен талант.
Той вдигна пръст, за да я накара да замълчи.
— Тук грешиш, скъпа.
Тя се намръщи:
— Какво имаш предвид?
— Изобщо нямам имунитет спрямо теб. Точно обратното.
Той я придърпа в прегръдката си и я целува, докато тя не се отказа от опитите да говори.