Илайъс го разбираше. Един мъж се нуждаеше от време да се възстанови от предателството и близката среща със смъртта. Беше сигурен, че експлозията в пещерата е причинила и някои невидими поражения на сина му. Семейството се беше съгласило да даде на Джъдсън известна свобода. Но сега на Илайъс му се струваше, че Гуен Фрейзиър и едно малко разследване на убийство бяха точно лекарството, от което Джъдсън се нуждаеше.
Сойър се засмя леко и се протегна към последния сандвич.
— Добре дошъл в моя свят — каза той на Гуен. Сдъвка миниатюрния сандвич и изтупа трохите от ръцете си. — Трябваше да слушам как нашият Уайът Ърп дудне за онези негодници Барет през цялото пътуване от Сиатъл.
Джъдсън го погледна.
— Ти си се отегчил, след като си го слушал да говори за Ханк Барет и сина му няколко часа. Представи си да слушаш това през целия си живот. Докато растяхме, мама трябваше да въведе правилото, че по време на вечеря не се говори за Барет, също и през семейните ваканции.
— Сериозно? — Ник изрече това без никакъв интерес. — Мога да си представя как той ви изнася лекции за бъдещето на конкурентите му в бизнеса и това разваля ваканцията ви в Дисниленд. Ужас.
Но излъчването на абсолютна незаинтересованост си противоречеше с погледа, който Ник си размени с Гуен. Очите им се срещнаха за не повече от секунда, ала Илайъс беше сигурен, че разчете посланието, което двамата си размениха. Ако те си спомняха някакви разговори по време на семейни вечери или ваканции, определено не бяха приятни.
— Като говорим за бизнес — поде Илайъс, — да се върнем на него. — Той се намръщи на Джъдсън. — Кажи ми какво открихте в къщата на Болинджър.
— Имах усещане за планиран удар — обясни той. — Мисля, че убийството е целяло да накара потенциален свидетел да замълчи, че някой е открил нещо, което убиецът не е искал Евалин да знае.
Илайъс се обърна с гръб към прозореца.
— Трябва да призная — изсумтя той, — че убийство на невъоръжена жена не звучи типично за Барет. Но ви казвам, че геодът е адски добър мотив.
— Знам — прекъсна го Джъдсън. — Но има и други. Двамата с Гуен разглеждаме възможността смъртта на Болинджър да е свързана с нещо, което се е случило в Уилби преди две години.
Двамата с Гуен.
Илайъс се вгледа внимателно в сина си няколко секунди. Какво ставаше тук? Ако имаше термин, с който да се опише стилът на работа на Джъдсън, той беше „вълк единак“. Тази черта се беше проявила много рано. От самото начало беше ясно, че от трите му деца Джъдсън беше най-малко вероятният наследник на семейната империя. Той почти винаги работеше сам.
А сега двамата с Гуен разглеждаха възможността.
На Илайъс му просветна: беше толкова обсебен от теорията, че Ханк Барет е замесен в случващото се в Уилби, че не беше обърнал нужното внимание на енергията, която припукваше във въздуха между Джъдсън и Гуен Фрейзиър.
Той погледна към отворената врата, която свързваше двете стаи. Чувството за интимност в това пространство беше непогрешимо.
Леле, леле, ето това е — помисли си той. Така както жена може да отвлече един мъж от лошите му спомени, никой друг не може. Но той никога не беше забелязвал такава кипяща интимна енергия между Джъдсън и някоя от предишните му приятелки. Гуен беше различна от всички други жени, които се бяха появявали в живота на Джъдсън. Сякаш тя не само разбираше тъмната страна на природата му, но и нямаше нищо против нея.
— Може би съм прекалено обсебен от мисълта за семейство Барет — призна Илайъс. Той погледна металния контейнер. — Но геодът е при нас. Това е важното.
— Това може и да е най-важното за вас — каза Гуен учтиво. — Но аз лично имам други приоритети. Наех Джъдсън да открие кой е убил приятелката ми, не да намери някаква тъпа скала.
Илайъс отправи към нея най-обезоръжаващата си усмивка — тази, с която сключваше многомилионни сделки по света.
— Ето какво ще ви кажа, госпожице, аз ще взема тъпата скала и ще се върна в Копър Бийч с крадеца котка.
— Дилър на антикварни книги — поправи го Ник невъзмутимо.
Илайъс не му обърна внимание и продължи да гледа съсредоточено Гуен, която не изглеждаше особено впечатлена от усмивката му.
— Вие с Джъдсън можете да продължите да си ровите тук, в Уилби, и да търсите отговорите, които ви трябват. Става ли така?
— Отличен план — потвърди Гуен. — А кога точно възнамерявате да потеглите?
Усмивката й беше сладка като захаросана ябълка — от отровния вид. Илайъс забеляза, че Джъдсън едва удържа смеха си. Доста време беше минало, откакто той не се беше смял.