— Потегляме веднага — заяви Илайъс. Той погледна стоманената кутия. — Колкото по-скоро камъкът се озове в хранилището в Копър Бийч, толкова по-добре.
Джъдсън се отдръпна от полицата, на която се подпираше.
— Само още нещо, преди да тръгнете. — Той погледна Ник. — Сойър, наистина ли си толкова добър в катеренето в градски условия, колкото Гуен казва?
Илайъс изсумтя.
— Катерене в градски условия ли? Интересно определение за заниманията му.
— Да, добър съм — потвърди Ник. Нямаше и следа от фалшива скромност в думите му, само заявяване на факт. Той изглеждаше заинтригуван. — Гуен и Аби твърдят, че имам талант за това. Защо?
— Имам една работа за теб — обясни Джъдсън. — Свързана е с малко работа на компютър, малко пътуване и евентуално малко катерене и отваряне на ключалки.
— Това описва точно набора от уменията ми — каза Ник.
Очите на Гуен светнаха ентусиазирано.
— Гениална идея, Джъдсън.
Илайъс се намръщи, осъзнал, че му се губи нишката на разговора.
— Каква е тази така наречена „гениална идея“?
Джъдсън го погледна.
— Двамата с Гуен се нуждаем от информация за обстоятелствата около смъртта на шестима души, които са умрели в различни градове през последните осемнайсет месеца. Трябва да разберем каква е връзката помежду им. Такъв тип проучване изисква време, а ние не разполагаме с много. Малко помощ няма да ни е излишна.
— Какво е важното за тези мъртви хора? — попита Ник.
— Ако сме прави, всички са били убити с паранормални средства — обясни Гуен. — Искаме да проверим дали има повтарящ се модел, нещо, което да ни изясни дали са били ликвидирани от един и същи човек.
Ник вече беше силно заинтригуван.
— Мислите, че може да има връзка между тези мъртви хора и случилото се тук, в Уилби?
— Това, което мислим — обясни Гуен, — е, че Зандър Тейлър се е удавил във водопада, но не е отнесъл фотоапарата със себе си. През последната година и половина поне шест души са умрели по поразително сходен начин с този, по който бяха убити жертвите на Тейлър.
— Какво искате да направя? — попита Ник.
— В момента разполагаме само с имената на шестимата — каза Джъдсън. — Проучи начина, по който са починали. Провери на място, говори със съседите, виж в интернет. Направи всичко необходимо. Както каза Гуен, търсим модела.
— Дайте ми това, с което разполагате — съгласи се Ник.
— Ще видя какво мога да сторя. — Той се огледа. — Има ли още сандвичи?
23.
Илайъс стоеше с Джъдсън пред джипа. Ник и Гуен, застанали до отворения капак на багажника, си говореха тихо, докато той поставяше вътре контейнера с геода.
Илайъс се покашля и се обърна към Джъдсън:
— Майка ти ще ме разпитва как си.
— Кажи й, че съм добре — отговори той, като не отделяше поглед от Гуен.
— Ще го направя. — Илайъс потърси друг начин да извлече информацията, за която Уилоу щеше да го разпитва.
— Значи вие с Гуен…
Джъдсън повдигна вежди.
— Какво?
Илайъс усети как лицето му пламна. Не го биваше да води такива разговори. Ако питаха него, всеки човек си имаше право на личен живот, в който никой да не му се бърка. Но Уилоу се тревожеше, а той би направил всичко за нея, дори и да се изложи.
— Изглежда, вие двамата се разбирате добре — подхвърли той престорено небрежно.
— Гуен е различна — каза Джъдсън.
— Да, виждам. Харесва ми. Дръзка е. Това е хубаво качество за една жена.
— Определено — съгласи се Джъдсън. Устните му се подсмихваха леко.
— А за тази бъркотия на острова…
— Какво за нея?
— Понякога нещата просто се прецакват, синко. Нищо не можеш да направиш. Затова продължаваш напред и не мислиш за ситуация, която не може да бъде поправена.
Джъдсън присви очи. Спря да се усмихва.
— Знам това, татко.
— Повярвай ми, разбирам какво е, когато човек, на когото си мислил, че можеш да се довериш, се оказва подъл предател. Случва се. Просто спри да го мислиш и продължи напред.
Джъдсън едва не се засмя отново.
— Както ти си продължил напред и си престанал да мислиш за Ханк Барет?
— С Барет е различно.
— Така ли? Защо?
— Най-вече защото негодникът е все още жив и здрав. А в твоя случай Джо Сполдинг е мъртъв и, слава богу, ти си се отървал от него.