— Съгласен съм с това. — Джъдсън замълча.
Илайъс изчака, защото не знаеше как да продължи.
Дотук с бащинските поучения.
Джъдсън отново насочи вниманието си към Гуен.
— Не стоя буден нощем само за да се чудя защо ми отне толкова дълго време да разбера, че Сполдинг е минал на страната на лошите.
— Браво. Това е добре. — Илайъс замълча за момент. — Тогава защо, по дяволите, страдаш от безсъние?
— Някога случвало ли ти се е да имаш чувството, че си видял нещо важно, нещо, което наистина трябва да си спомниш?
Илайъс се замисли.
— Не точно, но знам какво имаш предвид. Къде видя това нещо, което не можеш да си спомниш?
— Първия път беше в онзи ден, когато всичко на острова се прецака.
Илайъс го погледна с присвити очи.
— Първия път ли?
— Сега мисля, че го виждам, когато сънувам.
— Чувам, че Гуен много я бивало да се справя с проблеми със сънищата — вметна Илайъс.
— Тя казва, че трябва да й позволя да се разходи в сънищата ми, преди да опита да ги анализира. Процесът, доколкото разбрах, е някаква форма на хипноза.
Илайъс погледна към Гуен с присвити очи. Тя бъбреше оживено с Ник и лицето й сияеше, огряно от слънчевите лъчи.
— Струва ми се, че човек трябва да бъде напълно сигурен, че може да се довери на една жена, преди да й позволи да го постави в хипноза — отбеляза той.
— Да — съгласи се Джъдсън. — Но това не е най-трудната част.
— А коя е?
— Гуен се възприема като лечител.
А, сега вече разбрах — помисли си Илайъс.
— Не искаш да те възприема като мъж, който се нуждае от болногледачка.
— Не искам — смръщи се Джъдсън.
— Ако мъжът иска една жена да го уважава, трябва да й покаже, че уважава нейните таланти и способности.
— Знам, че не ми влиза в работата, но не можеше да не забележа, че вратата между твоята стая и тази на Копърсмит не беше заключена — каза Ник. — Или това е от съображения за сигурност?
Гуен му подаде кутията с храна, която беше помолила готвачката на странноприемницата да приготви за него.
— Прав си — рече, — не ти влиза в работата. Заповядай, храна за из път и кафе.
Ник пое торбата от ръцете й.
— Оценявам жеста ти. Ще имам късмет ако Уайът Ърп позволи да спрем дори за минута. Със сигурност няма да се отбиваме в крайпътни ресторанти. Старецът е обсебен от този проклет камък.
— Благодаря, че ще ни помогнеш да проверим имената от онзи списък, който ти дадохме.
— Няма проблем — отвърна Ник. — Задачата звучи интересно. Нещо различно е.
— Не ми казвай, че се отегчаваш на пазара за антикварни паранормални книги. Доста пари изкара там.
За нейна изненада, Ник сви рамене.
— Парите си ги бива, но честно казано, не се интересувам чак толкова от тези книги или от откачалките, които ги колекционират. Ако вие с Аби не ме бяхте убедили да се заема с това, сигурно щях да си избера друго поприще.
Гуен се усмихна.
— На международен крадец на бижута ли?
— Всеки си има талант.
— Предвид характера на твоя талант, двете с Аби сметнахме, че е по-добре да се насочиш към бизнеса с книги.
Ник се усмихна.
— Знам, тревожехте се за мен, грижехте се да не попадна в затвора.
— Така е. Това беше една от причините. Но искам да те попитам нещо… Не ме разбирай погрешно, Ник, много се зарадвах да те видя, но как, за бога, се озова заедно с господин Копърсмит на това дълго пътуване от Сиатъл до тук?
— Аби ни запозна вчера, когато отидох на острова да получа инструктаж от нея.
— Какъв инструктаж?
— Аби не ти ли каза? Сигурно не е имала възможност. Тя ме помоли да я водя по пътеката в църквата.
Гуен се усмихна.
— Разбира се. Не се изненадвам. Ти си й като брат.
— Е, технически погледнато, тя има баща.
— Дори и да го беше поканила да я води по пътеката в църквата, мисля, че той най-вероятно щеше да откаже в последния момент заради някакъв неотложен ангажимент. Чух, че разводът му не протича безпроблемно. Очевидно предишната госпожа Радуел прави всичко възможно да превърне живота му в ад, а новата госпожа Радуел е започнала да нервничи, според слуховете.
От тримата Аби единствена имаше нещо, което — поне на пръв поглед — минаваше за нормално семейство. Но впечатлението беше измамно. Бащата на Аби — д-р Брандън С. Радуел, беше прочут с това, че на него не можеше да се разчита. Двуличен беше друга дума, която му пасваше добре. Радуел беше автор на бестселъра „Семейства по избор. Как да създадем модерно смесено семейство“. Най-доброто, което можеше да се каже за него, според Гуен и Ник, беше, че той осъществяваше на практика идеите, които проповядваше. В момента Радуел опитваше да се отърве от третия си брак. Съпруга номер четири вече го очакваше зад кулисите. В процеса на създаване и разваляне на семейства Радуел беше осигурил на Аби един полубрат и две полусестри. Въпреки чаровния семеен портрет на гърба на книгата на Радуел, Аби не беше близка с никого от законното си семейство.