Гуен погледна към Джъдсън и баща му, които още си говореха тихо и съсредоточено, застанали до джипа.
— Едно нещо е сигурно. Аби се омъжва за човек, който има истинско семейство. Кланът Копърсмит я прие в обятията си. Тя вече е една от тях.
Ник кимна.
— Да, ще се грижат добре за нея.
— А ти изглеждаш фантастично в смокинг.
— Разбира се. — Ник й намигна. — Но най-добрата новина е, че Жерар, сватбеният агент, е адски секси.
Гуен се засмя. В другия край на джипа Джъдсън и Илайъс млъкнаха и я погледнаха. Джъдсън й се усмихна, сякаш нейният смях веселеше и него. Илайъс присви очи срещу слънцето и кимна веднъж, сякаш това, което беше видял, го задоволяваше. После той извади ключа за колата и го подхвърли на Ник.
— Време е да потегляме, синко. — Илайъс отвори вратата на джипа. — Ти карай. Аз ще бъда въоръжената охрана.
Ник погледна Гуен.
— Притеснителното е, че той говори сериозно.
Гуен стоеше до Джъдсън и наблюдаваше как джипът потегля от паркинга. Тя махна за последен път на Ник и се отправи към фоайето.
— Какво следва по твоята програма? — попита тя.
— Следва да започнем да говорим с хората, които са били най-близки с Евалин — каза Джъдсън. — Някакви имена?
— Не са много, но една жена определено е на първо място в списъка. Луиз Фулър. Не казвам, че двете с Евалин бяха близки, защото Луиз не дружеше с никого. Но работеха заедно по огледалата и мисля, че по някакъв странен начин се разбираха. Сигурно Евалин беше единственият човек в града, който осъзнаваше, че Луиз има истински паранормален талант. Всички останали я мислят за луда.
— В такъв случай ще започнем с Фулър.
Джъдсън отвори стъклената врата. Гуен мина покрай него и влезе във фоайето. От рецепцията Райли Дънкан я погледна строго.
— Шефката иска да говори с вас, госпожице Фрейзиър. Става дума за котката.
Гуен спря.
— Сега пък какво?
Триша се появи откъм офиса с извиняващо се изражение на лицето.
— Съжалявам, Гуен. Но камериерката ми се оплака, че Макс е започнал да дере с нокти завесите и покривалото на леглото, когато теб те няма.
— О, боже, нямах представа — възкликна Гуен. — Непременно включи всички щети в сметката ми. Ще започна да поставям Макс в клетката за пренасяне, когато излизам от стаята. Няма да му харесва, но щом поврежда мебелите…
Триша въздъхна.
— Опасявам се, че това няма да реши проблема. Сара отказва да влиза повече в стаята ти, докато там има котка. Тя е алергична. Ще трябва да вземаш Макс със себе си, когато излизаш.
24.
Странната музика на вятърните камбанки разбуни сетивата на Гуен и изпрати ледени иглички по тила й. Тя стоеше до отворената врата на джипа и гледаше малката къща на Луиз Фулър.
Вятърът се усилваше като предвестник на задаващата се буря. Острият бриз разклащаше десетките скулптури от кристал и метал, които висяха от тавана на верандата. Призрачните ноти отекваха в целия спектър. Гуен погледна Джъдсън, който току-що беше слязъл от колата. Знаеше, че той долавя същите вибрации.
На задната седалка на джипа Макс седеше свит в клетката за пренасяне и размахваше опашка, за да покаже, че не е щастлив от пътешествието.
— Разбрах какво ми обясняваше за вятърните камбанки — замислено кимна Джъдсън. Той се вгледа в старата, обрулена от времето викторианска къща. — Странни са.
— Казах ти, Евалин все повтаряше, че Луиз има паранормална чувствителност за настройване на кристали и стъкло.
Тя понечи да затвори вратата на джипа, но Макс измяука разтревожено и сниши уши. Гуен го погледна през процепа между двете предни седалки.