— Ти си виновен, че трябваше да дойдеш с нас и да стоиш в клетката — напомни му тя. — Да не беше плашил камериерката!
Макс оголи зъби и леко наежи козина.
— Добре, всичко е наред, спокойно — каза Гуен по-меко. — Няма да те изоставим. Ще се върнем след няколко минути.
Камбанките се блъскаха и дрънчаха заради засилващия се вятър. Този път котаракът измяука тъжно. Задраска с нокти по вратата на клетката.
— Като че е най-добре да го вземем с нас — притесни се Гуен. — Нещо ми изглежда разтревожен.
— Не му е приятно да е в клетката — каза Джъдсън. — Не го виня.
Гуен отвори задната врата и вдигна тежката клетка с две ръце.
— Май е надебелял — изпъшка тя.
Джъдсън заобиколи джипа и дойде до нея.
— Дай, ще ти помогна.
Той хвана дръжката. Макс не изглеждаше по-щастлив, но спря да мяука.
Тръгнаха към вратата.
— Да те предупредя: ако Луиз изобщо ни покани да влезем, което не е сигурно, камбанките вътре са още по-странни от тези, които висят на верандата — каза Гуен. — Те направо гарантират, че никой посетител на Луиз няма да се задържи в къщата дълго.
— Луиз беше ли сред участниците в проучването на Евалин?
— Не. Евалин я покани, но тя отказа. Интересува се само от камбанките си. Бъди подготвен да откаже и да говори с нас. — Гуен замълча. — Преди две години тя ме обвини, че съм вещица, също като нея.
Джъдсън присви очи.
— Предполагам, че не го е изрекла като комплимент?
— Честно казано, не съм сигурна какво искаше да каже. Това е проблемът с Луиз. Тя живее в свой собствен свят и интерпретира реалността през призмата на собствената си кристална топка, образно казано. Не мисля, че искаше да ме обиди. По някакъв неин си начин опитваше да ме предупреди.
— А спомена ли ти защо трябва да внимаваш?
Гуен сви рамене, в опит да се предпази от вятъра и смущаващата музика на камбанките.
— Подхвърли нещо за някакъв демон. Помолих я да ми обясни, но тя отказа.
— Явно ни предстои тежък разговор.
— Няма да е лесен, това е сигурно.
Двамата се изкачиха по стъпалата на верандата. Джъдсън спря и огледа една от музикалните скулптури отблизо. Беше голяма, състоеше се от няколко тънки кристала с различни размери и форми. Всеки беше обвит с нишка от сребрист метал.
— Това е невероятно — възхити се той. — Поне част от звука идва от паранормалния спектър. Долавям го с всичките си сетива.
— Според теорията на Евалин, дължините на вълната на музиката преминават и през нормални, и през паранормални зони — обясни Гуен. — Затова ни влияе толкова силно на емоциите. Повечето хора, включително и тези без очевидни паранормални способности, откликват на музиката на парапсихично ниво.
— Знаеш ли, мисля, че една от тези скулптури би била чудесен сватбен подарък за Сам и Аби.
— Ако искаш да им подариш едно от произведенията на Луиз, ще трябва да го купиш от местния магазин. Луиз си изкарва прехраната, като създава и продава вятърни камбанки, които нарича „туристически“. Нейните лични камбанки са различни. Те не се продават. Тя твърди, че това са нейните стражи.
Джъдсън я погледна намръщен.
— Тези, които пазят от демони ли?
— Мисля, че точно това има предвид. Тя много се бои от демони. Затова къщата й е заобиколена от вятърни камбанки.
Джъдсън протегна ръка да докосне един от кристалите.
— Чудно с каква сплав обвива тези кристали.
— На твое място не бих ги пипала — каза бързо Гуен.
Но предупреждението й закъсня. Джъдсън вече беше стиснал една от металните нишки между пръстите си.
Макс изсъска.
— По дяволите! — Джъдсън пусна камбанката, сякаш беше нагорещена до червено, и примигна. — Разбрах какво имаш предвид. Сякаш докоснах оголена жица с ток. — Той огледа скулптурата внимателно. — Но шокът порази паранормалните ми сетива.
— Единствения път, когато опитах да направя същото, и аз се почувствах така.
Той погледна дългата редица от камбанки, които се удряха и подрънкваха от вятъра.
— Всички ли имат такъв ефект върху сетивата?
— Не знам — отвърна Гуен. — След първия опит не съм правила повече експерименти. Но предполагам, че камбанките тук, отвън, са заредени с доста енергия. Бих те посъветвала вътре да си много, много внимателен, защото съм сигурна, че вътрешните са още по-горещи.
— Чудя се как го прави.
— Веднъж я попитах. — Гуен почука по вратата. — Обясни, че настройва честотите на кристалите и още куп неща, които не разбрах.