— И заради това я мислиш за странна? — ядоса се Джъдсън. — А ти си тази, която е имала връзка със сериен убиец.
— Какво? — ахна Никол. — Не, не, това не е вярно! Не може да бъде… Зандър не беше убиец. Гуен погуби онези хора преди две години, а сега и Евалин, и Луиз.
— Млъкнете и двамата! — скара им се Гуен. — Трябва да се концентрирам. Какво правеше тук, Луиз?
— Знаех за малкия ти проблем, че виждаш духовете на убитите, забрави ли — отвърна духът.
— Не съм забравила.
— Слязох, за да проверя електрическото табло, но после се появи демонът. Знаех, че е дошъл да ме убие. Щях всеки момент да умра. Направих всичко възможно да ти оставя послание.
— Успяла си да отвориш тази кутия с кристали, преди да загинеш. — Гуен огледа разпилените камъни.
— Демонът не разбра, че опитвам да ти оставя съобщение.
— Точно както Евалин е направила със снимката. — Гуен продължи да изучава замислено мястото. — Много малко хора знаят, че виждам духове.
— Да, пазиш тази тайна цял живот, нали? — рече видението.
— Странно е…
— Аз пък виждам демони, забрави ли? Поне ги виждах, докато бях жива.
Гуен отвори сетивата си още малко и задълбочи транса си, за да съзре невидимото.
— Кажи ми нещо, което не знам.
— Бих ти казала, ако можех, но ти си наясно, че това не работи по този начин. Мога само да ти вменя тежко чувство за вина, за да бъдеш принудена да откриеш убиеца — обясни й духът.
— Първата стъпка е да разбера защо на някого му е трябвало да те погуби.
— Вещиците никога не са били харесвани, но и от нас има полза. Евалин се нуждаеше от таланта ми, помниш ли?
— А ти каква връзка имаш с тази история? — попита Гуен.
— Очевидно съм знаела нещо, което и Евалин знаеше. След като демонът се отърва от нея, трябваше да се отърве и от мен.
— Но защо сега?
Страховита мелодия от адски музикални акорди прозвуча в къщата. Експлозията от диви звуци насити атмосферата с яростна, болезнена енергия. Горе Макс измяука пронизително.
Внезапно изтръгната от транса, Гуен бързо се извърна.
— Макс.
Силуетът на котарака се очертаваше на фона на сияние от ултрасветлина. Гърбът му беше извит, а опашката му — щръкнала и напълно неподвижна. Той съскаше на нещо, което не се виждаше откъм мазето.
Никол изпищя.
— Какво става? — задави се в хлипанията си тя.
Гуен стисна рамото й.
— Тихо — прошепна й тя. Използва малко енергия, за да й внуши да мълчи.
Никол спря да пищи, но започна да трепери неконтролируемо.
— В къщата има нещо, нали? То ще ни убие, както е погубило Луиз.
Джъдсън вече беше изкачил стъпалата, притиснал гръб към стената. Той погледна към коридора, в посоката, накъдето гледаше Макс.
— Няма никой в къщата — обясни мъжът. — Но има прекалено много натрупана енергия. Трябва да се махнем оттук.
Гуен подкани Никол да тръгне нагоре.
— Хайде.
Тя се втурна по стъпалата, а Гуен я последва.
Призрачната музика на блъскащите се камбанки изпълваше къщата и преминаваше през стените. Дъските на пода се разтресоха под стъпките им.
Джъдсън ги поведе към предната врата. За първи път Гуен забеляза, че пръстенът му свети ярко.
— Какво става? — попита тя.
— Не съм сигурен. Но тези проклети камбанки генерират голямо количество енергия. Сякаш музиката им е стигнала до някаква критична точка и сега потоците вибрират неконтролируемо.
— Не разбирам. Музиката е ужасна, но как би могла да бъде опасна.
— Не мисля, че някой от нас иска да остане, за да си отговори на този въпрос. — Джъдсън погледна Гуен. — Излезте първо вие двете. Вървете право към джипа и не спирайте да тичате, докато не се качите вътре.
Никол вече беше изпаднала в истерия. Гуен я дърпаше към входната врата. Макс измяука тревожно. Тя едва не го настъпи.
Блъскането, дрънченето и тракането на камбанките ставаше все по-диво, като нарастваща какофония. Енергията се повишаваше толкова бързо, че атмосферата беше гъсто пропита от нея.
Камбанките зазвучаха в шокиращо сетивата кресчендо точно когато двете жени стигнаха до дневната. Някаква паранормална буря изригна около тях. Бушуващите потоци от огнена музика се разбиваха като бурни вълни и се пенеха около телата им.
Инстинктивно, Гуен опита да се защити, задействайки таланта си. Донякъде успя, предпазвайки се от най-тежкото въздействие на енергията, но знаеше, че не може да удържи дълго на този помитащ напор.