Никол изпищя и припадна. Строполи се внезапно. Гуен се изплаши и изпусна ръката й. Котаракът измяука.
Пътеката към вратата беше блокирана от пронизваща енергия.
Джъдсън се протегна и сграбчи най-близката скулптура от висящите от тавана. Гуен видя как тялото му потрепери при допира с вятърните камбанки. Той стисна зъби, за да устои на острата атака върху сетивата му. Изтръгна камбанките от куката и ги разби в пода.
Зелените кристали, всеки в рамка от тъмен метал, се разтрошиха и замлъкнаха. Но тъмната музика в къщата стана по-силна и яростна. Паранормалните пламъци се засилиха.
— Енергийната буря блокира всеки изход от къщата — извика той. — Ще трябва да притичаме през нея.
— Не съм сигурна, че това е възможно. — Гуен погледна Никол. — Може да загубим съзнание като нея.
— Имаме по-голям шанс да успеем, ако се държим един за друг — обясни й Джъдсън.
Тя искаше да го попита защо мисли така, но осъзна, че сега всеки миг беше ценен. Нямаха избор, трябваше да опитат. Никой от двамата нямаше да издържи още дълго тази атака върху сетивата им.
— Добре. Да действаме!
Тя протегна ръка и стисна едната китка на Никол. Джъдсън стисна другата.
— Каквото и да става, не се пускай — викна Джъдсън.
Макс изсъска.
Джъдсън го грабна със свободната си ръка. Гуен удивена видя, че котаракът не опита да го одере и да се измъкне, а притихна в прегръдката му.
Музиката се усили, носеше се на разтърсващи съзнанието им вълни, като някаква демонична симфония. Енергията ставаше все по-интензивна с всяка изминала секунда.
Но в пространството около тях изненадващо проблесна странен огън. Гуен осъзна, че свежата енергия идва от пръстена на Джъдсън. Той светеше като миниатюрно слънце.
Противодействащата му енергия изпълни атмосферата. Камбанките затрепериха яростно в отпор. Гуен чу звука от чупещи се кристали.
В следващия момент ужасната музика внезапно стихна. Гуен още чуваше камбанките, но сякаш звукът идваше от друга стая или дори от друго измерение. Паранормалната огнена преграда, която блокираше пътя към вратата, се стопи. Заля ги вълна на облекчение.
— Мога да потуша вълните в тясното пространство около нас — каза Джъдсън. — Но не за дълго. Да вървим.
Двамата повлякоха Никол към изхода. Кехлибареният пръстен гореше с удивителна енергия. Гуен усещаше суровата сила, която Джъдсън контролираше, и осъзна какво неимоверно физическо изтощение ще се стовари върху него по-късно. Мъжът щеше да се чувства на предела на силите си.
Стигнаха до вратата, излязоха, прекосиха верандата и се озоваха в бушуващата буря и проливния дъжд точно преди експлозията. Потоците паранормална енергия, генерирана от камбанките, се насочиха навън като пипала, които опитваха да ги завлекат обратно в къщата.
Чу се тежък и съскащ звук, последван от грохот. Гуен погледна назад — къщата гореше.
— По дяволите! — изруга Джъдсън. — Заличиха се всички следи, оставени от убиеца. Огънят ще ги унищожи.
Гуен се взираше в пламъците, а сърцето й биеше до пръсване.
— Нямаше огън, просто много паранормална енергия — отрони шокирано тя. — Ала как се получи тази експлозия?
— Баща ми е открил причината още преди четирийсет години в мината „Феникс“: ако прекалено много паранормална енергия се събере в ограничено пространство, тя може да експлодира. — Джъдсън пусна ръката на Никол и извади мобилния си телефон. — Това няма да се хареса на Оксли.
— Как ще му го обясниш?
— Лесна работа.
Гуен примигна неразбиращо.
Джъдсън се подсмихна иронично.
— Особеното на паранормалните събития е, че като се постараеш, винаги можеш да измислиш някакво съвсем логично обяснение.
— Така ли?
— Като съдя по опита си, да — продължи той, докато набираше номера за спешни случаи. — И без това никой не иска да чуе истината.
25.
— Експлозия на газ — каза Гуен. Тя се усмихна, оценявайки находчивостта на Джъдсън. — Знаеш ли, това звучи съвсем убедително.
— Благодаря — кимна Джъдсън. Поради някаква причина — сигурно защото още беше под въздействието на преживяното — му беше приятно, че я беше впечатлил с умело измислената за пред Оксли версия. — Трябва да призная, че доста съм се упражнявал да съчинявам такива обяснения.