Той го огледа.
— Мога да фокусирам парапсихична енергия с него, но когато го правя, все едно опитвам да контролирам светкавица. В кристала има много дива сила, но доколкото разбирам, той само приглушава паранормалните потоци в близост. — Джъдсън замълча. — Включително и аурите на хората.
— Искаш да кажеш, че можеш да го използваш като оръжие?
— На близки разстояния, да.
— Как го настройваш?
Джъдсън не отговори. Трудно му беше да се концентрира. Умората ставаше все по-силна.
— По-рано ми обясни, че паранормалните кристали, които се използват по този начин, трябва да се настройват много често — напомни му Гуен. — Ти как настройваш кристала си?
— Нямам представа. — Той гледаше как пламъците танцуват, отразени от кристала. — Използвал съм го пълноценно само два пъти — днес и при последния случай, по който работих. Няма как да разбера дали в него е останала някаква енергия, докато не успея да си почина малко.
— Изтощен си — въздъхна Гуен. — Използва много енергия днес, за да ни защитиш.
— Просто трябва да поспя.
Тя допи виното си замислено. Джъдсън усети как енергията се промени и разбра, че Гуен е преминала в транс. Макс измяука тихо и слезе от перваза на прозореца. Бързо прекоси стаята, скочи на креслото до Гуен и се настани удобно. Тя го погали отнесено.
Джъдсън притвори очи.
— Хайде — каза той. — Погледни. Но те предупреждавам, че това задейства сетивата ми.
— Прекалено си уморен, за да ги задействаш.
— Това показва колко малко знаеш. — Той се усмихна.
— Искаш ли да видиш?
Тя примигна и излезе от транса. Нивата на паранормална енергия помежду им се върнаха към нормалното. Вече нищо между нас няма да бъде нормално, Гуен Фрейзиър — помисли си Джъдсън.
— Добре, не съм експерт по физика на кристалите, но ако съдя по това, което видях в аурата ти, и това, което наблюдавах днес, когато използваше пръстена, мисля, че ти всъщност го настройваш автоматично, като го носиш — каза тя.
Джъдсън огледа пръстена.
— Обикновено е необходим друг кристал, за да настроиш първия. И този процес изисква човек със специален талант.
— Може би в твоя случай действа, защото аурата ти генерира дължини на вълните, които резонират по естествен начин с кристала. Това би обяснило въздействието ти върху него.
Той опита да осмисли думите й, но беше прекалено изтощен.
— Лягай си — помоли го тихо Гуен.
— Добра идея. — Джъдсън остави недопитото вино настрана. — Ще го направя още сега. Остави вратата между стаите отворена. От съображения за сигурност.
— Добре.
Той усещаше погледа й върху гърба си, докато отиваше към стаята си.
— Спри да се тревожиш — каза й той. — Това ми се е случвало и преди. Като поспя малко, ще се оправя.
— Добре — кимна тя.
Но той усещаше, че Гуен е много разтревожена. Знаеше, че тя няма да може да заспи, докато не се увери, че той е добре. Искаше да й каже, че няма нужда да стои будна. Той не беше болен. И със сигурност не се нуждаеше от терапия. Просто трябваше да поспи.
Строполи се на леглото, затвори очи и потъна в мрака, преди да измисли как да я успокои.
26.
Той определено беше роден за престъпник.
Ник Сойър стоеше в тъмната къща и се вслушваше в потоците от празнота, които резонираха в сенките. Семейството на починалата беше обявило сградата за продажба преди няколко седмици. Табелата „ПРОДАВА СЕ“ се виждаше в предния двор.
Къщата беше почти празна. Имаше само няколко останали мебели и картини, наследниците бяха продали повечето вещи скоро след смъртта на старата дама. Сигурно нищо нямаше да му помогне да разреши загадката, заради която го бяха изпратили, но Ник искаше да си създаде някакво усещане за жертвата. Като стоеше тук, в дневната, почти я чувстваше. Нещо, което не можеше да направи с проучвания в интернет или разговори със съседи.
Прекоси стаята, докато някакви следи от кипяща енергия на пода не го накараха да се закове на място.
— Здрасти — каза той на сенките. — Тук те е убил, нали? Гледала си телевизия. Казаха, че тялото ти било намерено в креслото. Според съседа синът ти прибрал големия ти телевизор в деня на погребението. Да видим какво друго ще ми кажеш.
Тръгна към спалнята на горния етаж и забеляза малкия асансьор, монтиран допълнително.
— Вече не си можела да се качиш със собствени сили — каза той. — Била си лесна мишена, нали? Нямало е как да избягаш, дори и да беше помъчила… Но ти не си и опитала.