Преди да успее да се съвземе и да измисли как да се справи със ситуацията, Джъдсън вече лежеше върху нея и я притискаше към леглото с мускулестото си тяло. Той хвана и другата й китка, притисна я до главата й и я целуна толкова яростно, че напълно изключи сетивата й.
Целувката беше огнена. Горещата енергия лумна в атмосферата около тях. Гуен се изненада, че пердетата не пламнаха. Но за разлика от ужасната енергия в съня, този буен огън беше разпален от неудържимата им страст.
Джъдсън беше задействал сетивата си. Гуен също беше освободила таланта си, докато работеше върху съня му. В момента това генерираше много енергия. Но освен това ги доведе отново до опияняващото усещане за интимност, което й действаше като шок. Нещо много странно се беше случило помежду им предната нощ и сега се повтаряше отново. Интуицията на Гуен й подсказваше, че колкото повече време прекарваха заедно, толкова по-силна ставаше връзката помежду им. И то не само когато правеха горещ секс.
Джъдсън посегна да развърже колана на халата й. Дланта му се отпусна върху гърдите й. Устните му се спуснаха по шията й.
Тя плъзна ръката си под тениската му и впи пръсти в мускулестия му гръб. Той гореше от психична енергия като в треска.
— Джъдсън… — прошепна тя.
— Не съм ти клиент — изръмжа той. — Кажи го. Не съм ти клиент.
— Не си ми клиент — повтори тя задъхано. — Не можеш да си ми клиент, защото никога не спя с клиентите си.
— Точно така. Не спиш с тях. А с мен. Само с мен.
Той разтвори халата й и зацелува гърдите й с гладно, отчаяно благоговение. Гуен извика, когато езикът му докосна зърната й. Той я пусна за момент, за да свали панталона си, после трескаво разсъблече и нея.
— Влажна и гореща — така те харесвам — прошепна той, долепил устни до шията й.
Тя протегна ръка и го докосна.
— Твърд и горещ. Така те харесвам.
Смехът му, тъмен и дяволит, изпълни стаята.
— Създадени сме един за друг, нали?
Може би, помисли си тя. А може би не. Това не беше любов. Не бяха имали време да се влюбят. Това беше дива страст, подхранвана и калена от общите опасности и намесата й в кошмара на Джъдсън. Знаеше, че не може да се довери на емоциите си тази вечер, но точно в момента това изобщо не я интересуваше. Придърпа Джъдсън силно към себе си.
Освобождението й дойде след секунди. Чу как той изстена, когато я последва отвъд предела, в искрящите морета, които ги очакваха.
28.
Беше хубава вечер във виртуалния рибарник. Вербуването на нови клиенти вървеше идеално. Деветдесет и две годишният свекър на жената беше в отлично здраве и даваше признаци, че ще доживее до сто. За нещастие на наследниците си, старецът пропиляваше наследството с бесни темпове. Ако продължаваше така, щеше да е свършил парите, преди да умре. А това никак не се нравеше на снаха му. Със съпруга й разчитаха наследството да осигури собствените им старини.
Беше толкова несправедливо. Съндю разбираше това. А и старецът не се радваше на кой знае колко добър живот. Беше принуден да спре с шофирането и с любимия си голф преди няколко години. Сега прекарваше времето си в играене на карти и гледане на телевизия заедно с другите обитатели на много скъпия старчески дом, където вечно опяваше, че никой не го посещава. Междувременно синът и снаха му гледаха как наследството им се топи.
Смъртта на стареца щеше да промени всичко.
В началото Съндю беше принуден да прекара месеци в подготовка на плана си. Процесът включваше безкрайни часове проучвания в интернет, за да се идентифицират потенциалните клиенти. После идваше трудната задача да им се обясни, че проблемите им с наследството биха могли да бъдат разрешени като с магична пръчка — ала срещу определена цена.
Сега вече бизнесът му беше много по-канализиран, изискваше по-малко проучвания и нищожен риск. Както винаги, препоръките се оказваха най-добрата форма на реклама. Подшушнатата информация в интернет беше толкова ефективна, че Съндю не можеше да се оплаче от недостиг на потенциални клиенти в чат-стаята.
Парите вече не бяха важни. Сега Съндю работеше по навик.
Някъде по пътя играта на убийство по поръчка се беше превърнала в неустоима тръпка.
Досега градчето Уилби в Орегон беше идеалното скривалище, където можеше да се оттегля между убийствата. Вярно, че случилото се преди две години замалко не беше предизвикало катастрофа, но нещата се бяха успокоили, след заминаването на Гуен Фрейзиър от града. А после Съндю откри, че Евалин Болинджър има някои подозрения.