— Наемен убиец с талант и с паранормално оръжие може да погубва хората, без да оставя следи. — Гуен се наведе и подпря лакти на коленете си. Загледа се в огъня. — Не знам кое ме плаши повече: да си имаме работа с откачен сериен убиец или с наемен килър, който го прави за пари.
— Аз бих предпочел откачения.
Гуен го погледна.
— Защо?
— Много вероятно е да се издъни в някой момент. А професионалистите изчезват бързо, когато стане напечено, и знаят как и за колко време да се покрият. Те имат по няколко комплекта фалшиви документи и наети къщи на незнайни острови на Карибите. Много трудно е да ги заловиш.
Гуен се намръщи.
— Но този професионалист живее в едно малко градче на северното тихоокеанско крайбрежие.
— Принципът е същият.
— Но наемниците не изтребват хора безразборно — възрази Гуен.
— Така е. По дефиниция убиват или за пари, или за да прикрият следите си. Ако си права, Евалин е била убита, защото случайно е научила с какво се занимава убиецът. Сега трябва само да разберем защо е ликвидирал Луиз.
Гуен отпусна ръце, облегна се назад и забарабани с пръсти по облегалката на стола си.
— Не разбирам много от тези неща, но ти спомена, че оръжието, което убиецът използва, вероятно е изработено с някаква технология с кристали, нали?
— Това е работното ми предположение, съдейки по мястото, където се е намирал, когато е убивал. Не се сещам по какъв друг начин би могъл да ги умъртви.
— Ти ми обясни, че тези оръжия, използващи кристали, се нуждаят от периодично настройване, за да запазят оптималната си сила. Като изключим пръстена ти.
Адреналинът нахлу в кръвта му.
— Права си, негодникът се е нуждаел от човек, който може да настройва кристали — каза тихо той. — Луиз е правела точно това. Тя е настройвала кристала в оръжието му. Гениална идея, Гуен. Харесва ми.
— Добре, успокой се — прекъсна го тя. — В логиката ми има един недостатък. Ако убиецът се е нуждаел от Луиз, за да може да си върши работата, защо я е погубил?
— Решил е, че няма избор. Казах ти, че е професионалист и мисли като такъв. Ограничава загубите. Луиз е знаела твърде много за него. Трябвало е да я премахне, преди ние да говорим с нея.
— Сигурно сега, след като е прикрил следите си, ще напусне града. Може би вече е заминал.
Джъдсън се загледа в танцуващите пламъци, замислен за това, което беше научил на двете местопрестъпления.
— Не смятам. Ще замине, след като шумотевицата поутихне, но сега, докато ние сме тук, ще предпочете да не изчезва. Освен ако не реши, че няма друг избор.
— Защо не?
— Това е малък град. Ако убиецът живее тук като един от общността и изведнъж изчезне, всички, включително и Оксли, ще забележат. Ще започнат да задават въпроси. Един професионалист би предпочел да избегне това, ако е възможно. — Джъдсън поклати глава и отново се замисли над информацията, която беше успял да извлече. — Не, той се надява, че след като Болинджър и Фулър са мъртви, ние ще стигнем до задънена улица.
— В такъв случай какво ще правим сега? — попита Гуен.
— Ще се опитаме да мислим като него. Поне знаем едно нещо със сигурност.
— И какво е то?
— Рано или късно той ще се нуждае от човек, който да настрои кристала на оръжието му.
30.
Телефонът на Джъдсън иззвъня. Той го откачи от колана си, погледна номера и отговори.
— Какво откри, Сойър?
— Той е професионалист — каза Ник. — Плащат му да убива.
— Колкото и да не ти се вярва, до този извод стигнах и аз.
— Леле, ти си истински Шерлок Холмс.
— Предвид твоите удивителни умения и талант, очаквах повече информация — рече недоволно Джъдсън. — Нещо друго?
— Открих още много, благодарение на удивителните си умения и талант. Първо, беше прав, не е убивал хора с паранормални способности. Никоя от жертвите му не е проявявала какъвто и да е интерес към паранормалното и не е твърдяла, че има някакви паранормални способности.
Джъдсън се усмихна на въодушевлението в гласа на Ник. С него имаха повече общо, отколкото някой от двама им би признал, помисли си той.
— Тогава какво свързва жертвите?
— Най-старият мотив — парите. Четирима от шестимата са били доста стари. Другите двама са страдали отдавна от хронични болести. И шестимата са пречели на наследниците си да се възползват от наследствата или застрахователните им полици.