Гуен се усмихна леко.
— С други думи, питаш защо работя като нископлатен парапсихичен съветник и не изкарвам много, когато бих могла да наредя куп титли зад името си?
— Не съм използвал определението „нископлатен“.
— Добре. Както и да е, отговорът има два аспекта. Първо, трудно е да избягаш от миналото си, когато това минало включва място като „Самърлайт“.
— Трябвала ти е само една нова самоличност — вметна Джъдсън.
— Вярно, че Ник би могъл да ми осигури фалшива самоличност и диплома от престижно училище — съгласи се тя. — Предлагал ми е няколко пъти да го направи.
— Той е човек с много способности.
— Несъмнено. — Гуен осъзна, че я изпълва искрена гордост заради Ник. — Наистина е много талантлив. И да ти кажа честно, на моменти съм си мислила дали да не приема предложението му. Но не исках да прекарам живота си, преструвайки се, че съм някой, който не съм.
— Това не е лесно.
— За да поддържам такава лъжа, би трябвало да мамя всички около себе си по двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата, триста шейсет и пет дни в годината. Мисля, че с течение на времето това би станало непоносимо.
— Това е нещо като да си включен в програма за защита на свидетелите — отбеляза Джъдсън.
— Просто си представи — да не можеш да довериш истината за миналото си на близък приятел или на любовник, без да рискуваш да загубиш приятелството или любовта на този човек. Представи си да не можеш да довериш на никого истината за себе си!
— Семейството ми пази тайни от две поколения — каза Джъдсън. — Очакваме, че ще се наложи да ги пазим още известно време.
Този простичък коментар я изненада.
— Да — каза Гуен. — Ти и семейството ти знаете какво е да пазиш тайни. Онези кристали от мината „Феникс“.
— Не става въпрос за кристалите. Сам ще се жени. Двамата с Аби искат да имат деца. И двамата имат силни паранормални таланти. Не знаем много за генетичната страна на въпроса, но можем да предположим, че децата им също ще имат таланти. Ще трябва да защитаваме тези деца и да им помогнем да се справят с парапсихичните си способности.
— Не бях се замисляла за това, но предполагам, че всеки член на богатото и влиятелно семейство Копърсмит, който притежава някакъв талант, ще трябва да се научи да се преструва на нормален.
— Налага се, ако искаш да си в света на бизнеса. А корпорация „Копърсмит“ е в големия бизнес.
Тя се усмихна.
— Чувала съм, че е така.
— Същественото за всички нас е, че ще трябва да останем поне отчасти в сенките на собствения си живот. Същото се отнася и за наследниците ни. Няма как да знаем дали някога обществото ще се научи да третира паранормалното като нещо нормално.
— Но поне имаш семейство, което ти помага да опазиш тези тайни.
— А ти какво знаеш за семейството си? — попита той.
— За биологичните ми родители? Почти нищо. Отгледа ме една леля, която ме взе при нея, след като майка ми и баща ми загинаха в автомобилна катастрофа. Леля Сара беше много добра жена, но беше много религиозна. Когато талантът ми започна да се развива, тя се ужаси. Мисля, че наистина смяташе, че съм обсебена от демони. Постоянно ме водеше на църква. Накрая разбрах какво става и се престорих на излекувана. Но съм сигурна, че тя знаеше, че продължавам да имам видения. На смъртното си легло последните думи, които ми каза, бяха: „Не казвай на никого“.
— Добър съвет при тези обстоятелства.
— Така е. Опитах да го следвам. Но в крайна сметка се озовах в „Самърлайт“.
Джъдсън се намръщи замислено.
— Как се случи? Това е било скъпо училище с пансион. Аби е разказвала на Сам, че семейството й платило цяло състояние за престоя й.
— Озовах се там по същия начин като Ник. Бяхме информирани, че таксите ни се поемат от някакъв специален благотворителен фонд. Какви късметлии! Но по-късно Евалин ми каза истината. Тя ми обясни, че социалните работници и психолозите, които са работели с проблемни младежи, са били насърчавани да изпращат децата, проявяващи определени симптоми, на специално оценяване в „Самърлайт“. Ако отговаряли на критериите, ги приемали и всички разноски за тях се плащали.
— Сам ми довери, че поне един от бившите учители в „Самърлайт“ активно е издирвал ученици, които проявяват паранормален талант — рече Джъдсън. — Когато приключим с тази история, ще опитам да открия някакви копия от архива на училището. Не ми харесва, че някой може да се възползва от него, за да издирва хора с талант.