Думите му сякаш заляха с ледена вода сетивата на Гуен. Тя се поизправи на стола си и прокара пръсти през косата си.
— Ако ме извиниш, ще си взема един бърз душ — рече тя. — Беше дълга нощ. Готова съм за закуска.
Тя се изправи, но Джъдсън застана пред нея и й попречи да тръгне към банята. Лицето му беше сериозно, а очите му горяха.
— Нещо нередно ли казах? — попита той.
Гуен не отстъпи. Не проявявай слабост.
Вместо това му се усмихна учтиво.
— Не знам за какво говориш.
— Не ме будалкай! — Джъдсън обви ръце около раменете й. — Току-що изрекох нещо, което ти подейства смразяващо. Какво всъщност казах?
— Извинявай. — Тя се стараеше да говори спокойно. — Нищо не е станало. Просто съм гладна.
Той стисна раменете й и я придърпа към себе си.
— Признай, Гуендолин Фрейзиър. Може и да имам талант, но не мога да прочета мислите ти.
— Всичко е наред — усмихна се отново тя, смекчавайки остротата на думите си, защото осъзнаваше, че той няма никаква представа с какво я е обидил. А и истината беше, че тя нямаше причина да се чувства засегната. — Напомни ми, че това е само един кратък ангажимент за теб, това е всичко. Ти си тук, защото правиш услуга на Сам и Аби. И ще се заемеш с нещо друго, след като приключим с този случай.
Чак сега той осъзна какво е станало. Присви очи.
— Значи е това. — Той обгърна лицето й с длани. — Да си изясним едно нещо. Работата е кратка. Надявам се да е такава, защото наоколо се вихри сериен убиец. Но не искам нещата помежду ни да бъдат кратки. За мен това не е нещо случайно.
Заля я толкова силна вълна на облекчение, че щеше да се стовари обратно на стола, ако Джъдсън не я държеше в ръцете си. Не се вълнувай прекалено много, напомни си Гуен.
За миг замълча, после отрони:
— Не бях сигурна какво имаш предвид. Нещата станаха доста интензивни. В такива ситуации емоциите надделяват… Преценката не е точна. Интуицията може да подведе.
— Така ли? Имаш ли опит с такива ситуации?
Гуен усети как е на път да избухне. Но и това беше пресилена реакция.
— Знаеш какво се опитвам да ти кажа. За бога, та ние почти не се познаваме.
— Ти ми обясни, че сме партньори.
— Вярно е… Поне засега.
— Партньори, които спят заедно. Знаеш ли какви сме в такъв случай?
— Не.
— Любовници.
Тя затаи дъх.
— Любовници?
— Да. Любовници.
Той я целуна, преди Гуен да успее да продума. Беше дълга и дълбока целувка. Не я пусна, докато тялото й не омекна в ръцете му. Когато се освободи от прегръдката му, тя дишаше тежко.
— Любовници — повтори той.
— Добре — съгласи се Гуен. Пое си дълбоко дъх и отстъпи назад. — Такива сме.
Джъдсън я изгледа доволен.
— Радвам се, че си изяснихме това.
Гуен се отправи към банята, но преди да влезе вътре, тихо отрони:
— Кой казва, че мъжете не умеят да общуват.
Затвори плътно вратата и я заключи.
32.
Тихото мяукане на Макс привлече вниманието на Джъдсън, когато той се появи от банята след сутрешния душ. Котаракът беше в стаята на Гуен.
Слабо раздвижване на енергия в стаята напомни на Джъдсън за подземната река, която го беше извела от подводната пещера. Долови тихи стъпки в коридора и погледна часовника си. Наближаваше седем.
Чу приглушения шум от затваряне на врата в коридора.
Този път Макс измяука по-настойчиво.
Джъдсън си извади чиста риза от гардероба и се ослуша. Видя, че котаракът е застанал пред вратата, която водеше към коридора.
Гуен излезе от банята, като закопчаваше колана на дънките си.
— От какво се оплаква Макс? — попита Джъдсън.
— Не знам — зачуди се Гуен. — Започна да мяука преди няколко минути, докато ти беше под душа. Сигурно е гладен. Ще го нахраня, преди да слезем на закуска.
Котаракът рязко загуби интерес към това, което го привличаше допреди миг. Той стана и се отправи през стаята, за да поздрави Гуен с настойчивото си мъркане. Тя се наведе и го почеса зад ушите.
— Макс се подразни от шума, който долетя от коридора преди малко — обясни Джъдсън.
— Откъде знаеш?
— Защото и аз чух някого. Който и да беше, слезе по аварийното стълбище.