Гуен се изправи.
— Сигурно е подранил гост, тръгнал да потича навън.
— Може. Ще огледам.
Джъдсън излезе в коридора. Аплиците на стените го осветяваха с топла златиста светлина. Той погледна калните следи от стъпки по пода и ги последва до вратата към стълбището.
Отвори я точно навреме да чуе прихлопването на вратата на първия етаж.
Върна се и влезе в стаята. Гуен го чакаше.
— Е, какво видя?
— Посетителката ни е дошла отвън. Оставила е малко кал по килима и стълбището.
Гуен се впечатли.
— Парасетивата ти ли ти подсказаха, че е била жена?
— Не, използвах зрението си. Следите от стъпки бяха на жена. Дошла е по аварийното стълбище, стигнала е до вратата ти, после се е върнала по обратния път. Я да огледаме стаята ти.
Той мина през свързващата врата, заобиколи леглото и огледа отблизо мястото, където Макс беше застанал по-рано. От този ъгъл видя това, което не беше забелязал откъм стаята си.
На пода лежеше един плик.
Той го вдигна.
— Изглежда, ти е изпратила някакво съобщение.
— Сигурно сметката за щетите в стаята — предположи Гуен. — Ще се погрижа за това на закуска.
— Това не е никаква сметка. — Нямаше име или адрес на плика, но той долавяше някаква тревожност, която се излъчваше от хартията.
Джъдсън разкъса плика и извади снимката.
Гуен застана до него.
— Това е копие на същата снимка, която намерих на пода край тялото на Евалин. Снимката на участниците в проучването. — Тя я погледна отблизо. — Някой е оградил лицето ми с кръг.
Джъдсън обърна снимката и прочете надрасканото послание на глас:
— Ти си следващата.
33.
— Сигурен ли си? — попита Гуен.
— Почти — каза Джъдсън.
Гуен отвори леко сетивата си и погледна аурата му, докато той спираше джипа. Беше задействал таланта си — комбинацията от адреналин и психична енергия го държеше, откакто беше отворил плика със снимката със заплашителния надпис. Но както винаги, той се владееше добре.
Джъдсън поседя мълчаливо известно време, оглеждайки гъстата ивица дървета между колата и задната врата на цветарския магазин „Хъдсън“. На задната седалка Макс гледаше навъсено през наскоро поправената вратичка на клетката си.
Беше спряло да вали, но ранната утринна мъгла се беше спуснала по реката и сега приглушаваше звуците и ограничаваше видимостта. Мъглата всъщност имаше този ефект само върху хората с нормално зрение и слух — помисли си Гуен.
— Какво виждаш? — попита го тя.
Погледът му блестеше от психичната енергия.
— Просто се чудех дали гледаш през мъглата.
— Понякога забравям, че виждаш нещата по различен начин от мен. Не се тревожи, няма да се блъсна в някое дърво и да си разбия главата.
— Изобщо не ми е хрумнала подобна възможност. — Гуен се обърна и огледа местността. — Трябва да ти кажа: сигурна съм, че знаеш какво правим тук, но това не е най-успокояващото нещо при дадените обстоятелства. Не забравяй, че тя има една стара пушка.
— Предложих ти да останеш в странноприемницата — напомни й Джъдсън.
Тя не обърна внимание на думите му.
— Може би трябва да говорим първо с Оксли.
— Няма да има полза.
— Може да се получи неловко, ако те заловят.
— Няма да ме хванат. Но ако все пак се случи, ти се обади по телефона на баща ми.
Гуен едва сдържа усмивката си.
— Това ми напомня за съвета, който даде на Ник.
— Защото това е най-разумното при тези обстоятелства.
— Леле! — Тя щракна с пръсти. — Трябва да е хубаво да си имаш семейство, което може да реши всеки твой проблем.
— Семейство Копърсмит не може да реши всеки проблем, но се справя много добре с разни дразнещи правни детайли. — Джъдсън разкопча предпазния си колан и отвори вратата. — Няма да се бавя.
— Забрави. — Гуен също слезе от колата. — Няма да отидеш там без подкрепление, партньоре.
Той бързо обмисли думите й, после кимна. Беше взел решението си.
— Добре.
— Радвам се, че се разбрахме. — Гуен беше доволна, че той я третира като равностоен партньор в разследването.
— Като имам предвид ситуацията, предпочитам да си ми под око — добави Джъдсън.
Дотук с партньорството, помисли си тя.
— Ти все пак се нуждаеш от помощта ми — настоя Гуен. — Аз съм тази, която познава града и местните жители. Без мен нямаше да имаш никаква представа откъде да започнеш това разследване. Нещо повече, аз съм шефът тук. Забрави ли, че аз плащам сметките?