Выбрать главу

— Защо пъхна снимката под вратата на Гуен тази сутрин? — попита Джъдсън.

— Исках да я предупредя. — Никол скръсти ръце и погледна Гуен. — Предположих, че това е най-малкото, което мога да направя след всички неща, които съм наговорила на теб и за теб, след всички обвинения, които ти отправях. Чувствах се зле и заради това, че стрелях по теб.

— Ти ли беше? — попита Гуен.

— Не се опитвах да те убия. Просто исках да те изплаша, да те накарам да се махнеш от Уилби.

— Какво се опитваше да ме предупредиш със снимката тази сутрин? — попита Гуен.

Никол се загледа в снимките.

— Зандър е. Той се е завърнал. А сега ще убие всички ни. Но съм сигурна, че първо ще се заеме с теб.

Джъдсън я наблюдаваше съсредоточено.

— Зандър Тейлър е мъртъв. Намерили са тялото му в реката преди две години.

— Ти лично го идентифицира — напомни й Гуен.

Никол поклати глава.

— Той имаше много силен паранормален талант. Би могъл да заблуди всекиго. Не бих изключила възможността да е инсценирал собствената си смърт. Казвам ви, той се е върнал, за да отмъсти, чак тогава ще е приключил мисията си.

— Каква мисия? — попита Джъдсън.

— Преди две години ми довери, че е нещо като агент под прикритие. Заяви, че тъй като е истински талант, от ФБР са го наели да издирва измамници и шарлатани, които се представят за екстрасенси. Той обясни, че такива престъпници се възползвали от старците и хората, загубили близък човек, че всяка година измамниците крадели милиони и се измъквали безнаказано, защото никой не можел да ги спре.

— Освен него — прекъсна я Джъдсън.

Очите на Никол заблестяха.

— Той ми обясни, че е нещо като съвременен Хари Худини, който пътува из цялата страна и изобличава шарлатаните. Твърдеше, че се е включил в изследването на Евалин тук, в Уилби, за да събере доказателства срещу нея.

— А каза ли защо иска да я изобличи? — попита Гуен. — Тя никога не е работила с клиенти. Никога не се е представяла за ясновидка, нито се е преструвала, че контактува с мъртвите. Единственото, което правеше тя, беше да изучава паранормалното.

— Той твърдеше, че изследванията на Евалин са само прикритие — продължи Никол. — Обясни ми, че в действителност тя ръководи училище, в което обучава измамниците как да се представят за истински екстрасенси и хора с паранормален талант. Но той уточни, че в хода на разследването си открил, че в групата има човек с истински талант, който бил много опасен убиец и който можел да погубва хора, без да оставя следи.

— Описал е себе си — каза Джъдсън.

— Да, сега вече знам това. — Сълзи от болка и ярост проблеснаха в очите на Никол. — Била съм такава лековерна глупачка.

— Не — обади се Гуен. — Той заблуди всички ни.

— Но ти и Евалин Болинджър в крайна сметка сте разбрали какво става — прошепна Никол. — А аз не. Поне до вчера.

— Какво ти каза Зандър след убийствата на първите двама участници в проучването? — попита Гуен.

Никол потрепери.

— Каза, че е заплашен от сериозна опасност, защото е на път да разобличи убиеца. Обясни ми, че може да изчезне без предупреждение и че ако това се случи, той ще се върне за мен.

— Осъзнал е, че ние с Евалин сме по следите му — рече Гуен. — Макар да не бяхме успели да намерим достатъчно доказателства, знаехме, че той е убиецът, ние бяхме открили истината за него. Той не можеше да позволи това. Решил е да се отърве и от двете ни. Възнамерявал е да започне с мен.

— В деня, преди да падне във водопада, ми довери, че ти си най-опасната в групата — прошепна Никол. — Увери ме, че е сигурен, че ти си убиецът.

— Значи, когато извадиха тялото му от реката, ти си вярвала, че сме се скарали и аз съм го убила?

— Всичко пасваше точно. — Никол изтри сълзите си с опакото на дланта си. — Оксли ми каза, че ти последна си видяла Зандър жив. Оксли не вярва в паранормалното, но ми беше ясно, че и той има някои подозрения. Когато Евалин прекрати проучването, а ти и почти всички други напуснахте града, бях убедена, че ти си била убиецът, когото Зандър преследваше. Мислех, че никой никога няма да те залови и че Зандър ще остане неотмъстен.

— А две години по-късно Евалин е намерена мъртва, а аз съм отново в града — заключи Гуен. — И вие с Оксли, както и доста други хора, започвате да се чудите дали убийствата не са започнали отново, защото аз съм тук.

— Да. Но минаха две години и аз имах време да помисля. — Никол се взираше в една от снимките на стената. — Задавах си много въпроси след смъртта на Зандър. Но не успях да достигна до много отговори. Затова вчера отидох да видя Луиз.