Джъдсън огледа снимките.
— Какви въпроси си задаваше?
— Най-вече за скъпоценния му фотоапарат — призна Никол. — Зандър никога не го изпускаше от очи. Казваше, че е специален, ръчно изработен и че е доставен от секретна държавна лаборатория. Както и че само човек като него — с истински паранормални способности — би могъл да го използва. Обясни ми, че фокусирането е паранормално по природа и се нуждае от често регулиране. Наричаше го настройване. И ме убеждаваше, че Луиз е сред малцината, които можели да го правят.
— А той как обясняваше откъде тя знае какво да прави с този паранормален фотоапарат?
Никол сви рамене.
— Било нещо, свързано със способността й да настройва звуците на вятърните камбанки. Според него тя имала вълшебно докосване, защото била истинска вещица. Разсмя се, като ми каза това. През цялото време си мислех, че ме дразни. Знаех, че вярва в паранормалното, но той винаги подчертаваше, че не вярва в магии и вещици. Предполагах, че според него Луиз е имала някакъв талант, който й помага да фокусира фотоапарата.
— Фотоапаратът изчезна, когато Зандър загина — каза Гуен. — Двете с Евалин го търсихме.
— Аз също — кимна Никол. — Всъщност се върнах при водопада да го издиря. Като не го намерих там, отидох в къщата, която Зандър беше наел, и го потърсих и там. Дори питах Луиз дали знае какво е станало с фотоапарата.
— Какво ти отговори тя? — попита Джъдсън.
— Нищо смислено. Избъбри нещо, че демонът го бил взел. Каза, че и без това нямало да ми свърши работа, защото не съм имала силата, с която да го накарам да проработи. В онзи ден тя преживяваше един от лошите си периоди. Нали я знаеш как беше. Все вървеше по тънката линия между полулудостта и истинската лудост. В онзи ден определено беше от погрешната страна на тази линия.
— Защо ти трябваше фотоапаратът? — заинтересува се Гуен.
— Исках да го запазя за спомен. Нещо, което е било толкова важно за Зандър. Той беше дал да се разбере, че фотоапаратът е най-ценното му притежание. Когато не го намерих, предположих, че ти си го откраднала или че е потънал във водата.
— С Евалин се бяхме убедили, че Зандър е скочил във водопада с фотоапарата — обясни Гуен. — Но сега, след като и Евалин, и Луиз бяха убити с паранормални средства, изглежда, че някой друг го е открил през онзи ден… Някой, който има талант, за да го използва.
Никол я погледна.
— Страхувах се, че ще кажеш това.
— Възможно е да е имало две паранормални оръжия с кристали — изтъкна Джъдсън. — Още не знаем всичко. Ти каза, че си отишла при Луиз да я питаш нещо. Какво?
— Спомних си, че Зандър беше казал, че Луиз може да настройва фокуса на фотоапарата. Той я наричаше вещица, но твърдеше, че много малко хора имат талант като нейния. Хрумна ми, че ако Гуен използва фотоапарата, ще се нуждае от Луиз, за да го настройва периодично.
— Логично — отбеляза Гуен. — Снощи аз се сетих същото. Сега, след като Луиз е мъртва, с Джъдсън предполагаме, че който е намерил фотоапарата, е използвал Луиз да го настройва, но после е решил, че тя може да го издаде, и я е убил, преди да говорим с нея.
— Да, мисля, че е станало точно така — съгласи се Никол. — Когато намерих тялото й, бях ужасена. Проклетите камбанки… Ще ги чувам в кошмарите си до края на живота…
— Камбанките чуваха ли се, когато ти отиде там? — попита Джъдсън.
— Да. — Никол притеснено разтри слепоочията си. — Сякаш някакъв дух ги караше да произвеждат онази ужасна музика. И тя ставаше все по-силна и по-силна. Исках да избягам. После чух колата ви отпред. Помислих, че двамата сте комбина… И че сте убили Евалин и Луиз, а сега ще затриете и мен. Камбанките ми пречеха да мисля нормално. — Никол замълча, за да си поеме дъх. — Но снощи осъзнах, че съм грешала за теб, Гуен, а вероятно и за всичко останало.
— Кое те убеди, че аз не съм убиецът? — попита Гуен.
Никол махна с ръка.
— Нали с господин Копърсмит ме спасихте от пожара.
— Само това ли? — намръщи се Гуен. — Решила си, че сме от добрите, само защото не те оставихме да изгориш в къщата, когато тя лумна в пламъци?
— Чудовището, което Зандър ми описваше, щеше да ме остави… — Никол поклати глава. — Как е възможно да му съм се доверявала дотолкова.
— Умението да очарова всички около себе си беше част от таланта му — каза Гуен. — Ти знаеш, че той имаше паранормален талант. Е, представи си, че е бил нещо като хипнотизатор. Успявал е да накара всеки да повярва на всичко. Двете с Евалин също му се бяхме доверили. Както и всички останали в града.