— Чудя се дали е заблудил и Луиз — изрече тихо Никол.
— Бедната, луда стара вещица… Мислите ли, че тя е осъзнавала, че помага на сериен убиец?
34.
— Трябва ни по-подробно проучване на Зандър Тейлър — каза Джъдсън. — И то спешно. Какво открихте с Евалин, когато заподозряхте, че той е убиецът?
— Не много неща — отвърна Гуен. — Единственото, с което разполагахме, бяха формулярите, които той беше попълнил, когато се беше включил в проучването. Там твърдеше, че майка му го дала за осиновяване малко след раждането му. Очевидно нещо ужасно се случило с осиновителите му. Зандър ни каза, че били убити при обир в къщата им. След това се озовал в приемно семейство. Но кой знае дали това е истината…
Джъдсън замислено отпи от кафето си. Чаят на Гуен стоеше недокоснат между предните седалки на джипа. Бяха си взели топли напитки от единственото заведение за бързо хранене в Уилби, след като си тръгнаха от магазина на Никол. По предложение на Гуен Джъдсън мина по тесния път, който свършваше пред една скала срещу водопада.
От мястото, където паркираха, виждаха на отсрещния бряг на реката старата хижа, която Евалин беше превърнала в лаборатория. Постройката с капаци на прозорците стоеше притихнала в сенките. Още един тъжен паметник на безплодните усилия за изследване на паранормалното, помисли си Джъдсън.
Гуен се взираше в тъмната хижа с натъжени очи.
— Всеки цент, който Евалин имаше, отиваше в тази лаборатория. Веднъж я попитах защо пропилява толкова голяма част от живота си в опити да докаже, че паранормалното съществува наистина.
— Тя отговори ли ти?
— Каза, че била дарена със способността да вижда достатъчно далече отвъд нормалното, за да знае, че паранормалното съществува. И допълни, че малкото познание винаги е опасно, защото те кара да искаш още. Тя копнееше да открие отговорите.
— Също като брат ми Сам. Той твърди, че не може да изостави изследванията, след като реалността на паранормалното се изправя срещу него всеки път, когато погледне в огледалото. А сега говори, че трябва да продължи с проучванията заради бъдещите си деца.
— Срещала съм Сам и е очевидно колко силно се интересува от кристали и парафизика — каза Гуен. — Но теб те влече друго, нали?
— Така е. Не ме разбирай погрешно. Винаги съм се интересувал от резултатите от работата в лабораторията. Всички от семейство Копърсмит са заинтригувани от проучванията. Но не съм си изгубил ума по най-новите теории за кристалите или резултатите от последните експерименти. — Джъдсън сви рамене, отпи от кафето си и остави чашата. — Освен ако не мога да измисля как да ги използвам.
Гуен се усмихна с разбиране.
— Това вероятно ще стане в хода на разследванията.
— Сам ми е партньор в „Копърсмит Кънсалтинг“, защото му допадат научните и техническите аспекти на бизнеса ни. Но аз харесвам същинското проследяване.
— Да, знам. — Тя взе чая си и махна капака на чашата. — Освен това имам чувството, че предпочиташ да работиш самостоятелно.
— Мога да работя със Сам — изтъкна той, сякаш опитваше да се оправдае.
— Разбира се. Той ти е брат. Можеш да му се довериш.
Джъдсън тежко въздъхна.
— И на теб се доверявам, Гуен.
Тя го погледна изненадано. После лицето й грейна.
— О, благодаря ти… Всъщност и аз ти се доверявам.
— Това е добре. — Той се размърда леко, чудейки се как да подхване трудния разговор, който искаше да проведе. — Искам да ти призная и още нещо. Уважавам това, което правиш с таланта си.
Тя се усмихна.
— Наистина ли? Много се радвам. Трябва да ти кажа, че хора с моята професия не се радват на особено уважение.
— Може би трябва да уточня. Уважавам теб. Не знам за другите хора с твоята професия. Има и доста измамници.
— За съжаление това е вярно. — Гуен отпи от чая си. — Затова си мисля дали да не сменя професията си.
— Какво?
— Харесва ми тази детективска работа…
— Мога да си представя колко ти допада — измърмори недоволно той.
— А като оставя скромността настрана, мисля, че имам нюх за нея.
— Така е — съгласи се Джъдсън. — Но накъде биеш?