— От две години покрай работата си за „Срещи с отвъдното“ разрешавам разни случаи на убийства от миналото. Научих от Евалин много за разследването на забравени престъпления. Научих много и от теб. Всъщност запомних няколко важни неща в хода на партньорството ни.
— Гуен, ако намекваш това, което си мисля…
— А и терапията на сънищата. — Ентусиазмът й се засилваше с всяка изминала минута. Очите й блестяха. — Като се замисля, има много общо между двете неща — търсене на следи, разгадаване на мотиви. Сякаш през всички тези години съм чиракувала. Сега съм готова да изляза на светло.
Лошо предчувствие облада Джъдсън, сякаш виждаше надвисналата катастрофа, но не можеше да реагира.
— Какво смяташ да правиш, когато това приключи? — попита той.
— Ще си отворя детективска агенция за парапсихични разследвания — изненадващо обяви Гуен.
Тя вече е решила, няма спиране, помисли си Джъдсън.
— Страхувах се, че ще кажеш това. — Той остави чашата си на поставката. — Гуен, чуй ме, тази работа е доста по-различна от това, което си представяш.
— Не се тревожи, не планирам да ти бъда конкуренция — увери го бързо тя. — Не се интересувам от индустриален шпионаж или работа под прикритие.
— Добре, това е хубаво, защото…
— Аз си мисля за по-обикновени разследвания на убийства, на изчезнали хора.
— Няма обикновени разследвания на убийства или на изчезнали хора. Винаги има причина за случилото се и тя крие опасности.
— Не се тревожи, ще внимавам.
— И това трябва да ме успокои? Гуен, ти си изкарваш прехраната, като разчиташ аурите на хората. Също оправяш лоши сънища, забрави ли?
— Просто обясних, че този опит ще ми бъде много полезен при разследванията. — От вълнение очите й блестяха. — Чувствам, че ще се справя, Джъдсън. Сякаш съм се лутала цял живот и съм търсела себе си, а сега откривам с какво трябва да се занимавам.
— Говориш точно като сестра ми Ема.
— Открих истинската си страст, също като теб. Сигурна съм, че и сестра ти ще намери своята някой ден.
За един кошмарен миг той се озова отново в подводните пещери, поемайки последната глътка въздух от бутилката. Отне му няколко секунди, за да продължи да диша.
Искаше той да пробужда страстта й, не някаква идея за детективско разследване, осъзна Джъдсън. Но тя имаше право. Той изпитваше страст към работата си. Как би могъл да я лиши от нещо подобно? Защото можеше да е опасно. Това беше причината. Мисълта, че Гуен може да се заеме сама с разследвания на убийства, смрази кръвта му. Но трябваше да признае, че я разбира.
Седяха тихо известно време, а дъждът обливаше предното стъкло на джипа. Кипящата енергия на водопада беше осезаема сила, която проникваше при тях. Нещо дълбоко в Джъдсън откликваше на дивите течения. Неспирният, безмилостен грохот беше приглушен от затворените прозорци, но въпреки това се чуваше като далечно ехо. Джъдсън се зачуди колко хилядолетия водата се беше стичала през скалата. И без човек да има талант, можеше да разбере, че паранормалното е реалност. Стигаше само да погледне силите на природата, за да осъзнае, че енергията съществува в огромен — може би безкраен — спектър. И тя се простираше далеч отвъд онова, което хората, с техните ограничени сетива и недоразвити машини, можеха да измерят.
— Понякога преследването не завършва благополучно — каза той след известно време. — Случва се да достигна целта си твърде късно и вече да не мога да помогна на никого. Понякога хората не приемат отговорите, които откривам. А друг път се провалям.
— Случвало ми се е и аз да не мога да оправя някой лош сън — призна Гуен. — Понякога клиентите не приемат съветите, които им давам. Но поне като частен детектив ще имам повече възможности.
— Основният недостатък на детективската работа е, че трябва да се занимаваш с клиенти — каза той.
— Не може да са по-капризни или трудни от тези, които идват на терапия при мен.
— Може и да не са капризни, но определено са опасни. Последният ми клиент опита да ме убие.
— Мили боже! — Гуен преглътна тежко. — Е, обещавам, че ще внимавам.
— Все го повтаряш.
— Не се засягай, но при попрището, което сам си избрал, нямаш право да поучаваш другите колко е важно да не се поемат рискове. Нито ти, нито аз можем да пренебрегнем способностите си, Джъдсън.
— Разговорът не отива на добре, нали? — отбеляза той. — Може би трябва да се върнем към разследването, с което сме се заели.