— Добре.
Той се намести в ъгъла и подпря ръка на облегалката на седалката си.
— Хрумна ми, че е възможно Зандър Тейлър да ви е предоставил повече информация, отколкото сте подозирали.
Гуен повдигна вежди.
— Защо мислиш така?
— Опитният лъжец обикновено е достатъчно умен да казва колкото се може повече истини. Така историята му е по-убедителна.
— Едно нещо знам със сигурност за него и то е, че беше отличен лъжец.
— В такъв случай е възможно поне част от информацията, която е предоставил на Евалин, когато е кандидатствал за проучването, да е била вярна.
— Дори и да е така, как ще отделим истината от лъжата?
Джъдсън затвори очи и задейства малко енергия — достатъчно, за да активира таланта си и да се озове в главата на психопата.
— Имам чувството, че когато започнем да ровим, ще открием, че Тейлър наистина е бил осиновен и че осиновителите му са били убити. Може би от самия Тейлър, след като знаем какъв е парапсихичният му профил, ала това не е нашият проблем в момента.
— Понякога се чудя колко хора е убил, но вероятно никога няма да научим — каза Гуен мрачно. — А може би и не искам да знам.
Джъдсън я погледна.
— Сигурно не е излъгал, че е попаднал в приемно семейство. Всички тези факти могат да бъдат проверени. Освен това те биха събудили съчувствие към него. А той точно това е целял.
— Склонна съм да се съглася с теб, дори и само заради факта, че когато говореше за приемни семейства, беше очевидно, че ги познава добре.
— Като теб?
— Да — призна тя с равен глас. — Но дори и тези конкретни факти да са верни, къде ни отвеждат те?
— Още не съм сигурен — замисли се той. — Все още се лутам, задавам въпроси… Но трябва да действаме по-бързо. Нямам време да правя проучвания. Ще възложа на Сойър да провери историята на Тейлър и да види какво ще открие. — Джъдсън посегна към телефона си. — По дяволите! Щеше да бъде полезно, ако разполагахме със старите папки на Болинджър от времето, когато е работела в „Самърлайт“.
— Защо? — попита Гуен.
Джъдсън започна да набира номера на Сойър.
— Поне щяха да ни помогнат да разберем Тейлър по-добре. Училището би трябвало да пази някакви данни за миналото му.
— Но Зандър не е учил в „Самърлайт“.
Джъдсън застина миг преди да натисне бутона за свързване.
— Сигурна ли си?
— Напълно.
— Мислех, че всички участници в проучването на Болинджър са избрани от папките от „Самърлайт“.
— Евалин откри повечето от нас от тези папки, но не всички — поясни Гуен. — В началото беше пуснала за кратко обява в интернет. Но се отказа от този подход само след няколко дни, защото беше затрупана от молби на кандидати, които живееха във фантазиите си: фалшиви екстрасенси, откачени, отвлечени от извънземни и поддръжници на теории за конспирации. Каза, че не може да прерови всички тези случаи, за да открие евентуално един или двама души с истински таланти.
— А как е попаднала на Тейлър?
— Той ни разказа, че видял една от обявите в мрежата, които Евалин беше пуснала в началото на проекта. Свързал се с нея по интернет и я очаровал, като поласкал академичната й гордост. Представил се за сериозен изследовател. Споделил, че е чувал за работата й в полето на паранормалното и че е чел някои от публикациите й в едно електронно списание. Когато предложил да дойде в Уилби за своя сметка, за да се запознае с нея, тя подскочила от радост. А след разговора с него беше убедена, че той има истински паранормален талант.
— Така става. — Джъдсън се загледа във водопада, стиснал телефона си в ръка. — Така нещата се връзват…
— За какво говориш? — не разбра Гуен. — Защо е толкова важно, че Зандър се е включил в проучването на Евалин, отговаряйки на обява в интернет?
Джъдсън се обърна към нея.
— Помисли сама… Евалин пуска кратка серия от обяви в мрежата, но после отменя набирането на кандидати по този начин, за да използва само папките си от „Самърлайт“. Ала за този кратък отрязък от време тя по някакъв начин е успяла да привлече вниманието на сериен убиец.
Гуен кимна бавно.
— Има милиони фалшиви екстрасенси, които се рекламират онлайн. Какъв е шансът Тейлър да попадне точно на рекламата на Евалин? Това ли питаш?
— Да.
— Аз специално нямам представа — призна Гуен. — Старая се да избягвам математиката.
— Това не е математика, а интуиция.