— Психари като него обикновено не променят начина си на действие, така че можем да забравим варианта, че Тейлър е още жив — каза Ник.
— Да — съгласи се Джъдсън. — Издирваме друг убиец, който случайно има същия талант като него. А ако вярваш в наследствеността…
Гуен застина. После тихо отрони:
— Трябва да е роднина…
— Какво каза тя? — попита Ник.
— Мисли същото като мен — отвърна Джъдсън. Тръпката на интуицията накара кръвта му да кипне. — Съдейки по малкото, което знаем за генетичната страна на парапсихичните способности, има поне известна вероятност убиецът, когото търсим, да е роднина на Зандър Тейлър.
— Може Луиз да е оставила за осиновяване повече от едно бебе — предположи Гуен.
— А, да, популярният сценарий за близнаците, разделени при раждането — каза театрално Ник. После добави по-спокойно: — Опасявам се, че в този случай това не е вярно. Според документите Луиз не е имала други деца. Синът й е роден с цезарово сечение. По време на операцията завързали тръбите й. Признала пред социалния работник, че не иска да рискува пак да забременее.
Гуен се наведе напред.
— А обяснила ли е на социалните защо не желае друго дете?
— Според бележките Фулър вярвала, че бебето е дете на демон. Не искала да рискува да повтори тази грешка — обясни Ник.
— По дяволите! — Джъдсън усети как и този път интуицията му не го е подвела. — Трябва да го открием.
— Кого? — попита Ник.
— Бащата демон — отвърна Джъдсън. — Той е ключът към цялата история.
— Няма никакъв шанс да намеря един от очевидно огромния брой клиенти, с които Фулър е спала преди трийсет и четири години — въздъхна Ник. — Добър съм, но не чак толкова. При проституцията се работи с пари в брой. Не остават никакви следи. А и след толкова много време никой няма да си спомня нищо. Стигаме до задънена улица.
Гуен се приведе напред и заговори към телефона:
— Демонът не е бил един от клиентите й. Демонът е негодникът, който е продавал тялото й. Затова се страхуваше от него. Той я е контролирал — и тялото, и душата й.
— Търсим водача на онази секта — заяви Джъдсън. — В един момент той е сменил професията си. Станал е наемен убиец. Върни се на компютъра си, Сойър. Открий Съндю.
35.
Гуен чакаше нетърпеливо Джъдсън да приключи разговора. Беше обзета от вълнение и нетърпение.
— Знам защо Луиз е дала на сина си фотоапарата с кристала — каза тя.
— Така ли? — Джъдсън прибра телефона си. — Предполагам не мислиш, че го е подготвяла за сериен убиец.
— Не, дала му го е, за да се пази от баща си, демона.
Джъдсън се замисли над думите й.
— В това наистина има някаква логика.
— Може би дори се е надявала Зандър да направи това, което тя не е могла — да унищожи мъжа, който я е тормозел толкова дълго време.
— Искала е синът й да бъде нейният отмъстител. Да, възможно е. Знаеш ли, разговорите с теб са полезни. Помагат ми да си изясня заплетените ситуации. Ти се справяш добре с анализа на характери.
Тя се изненада колко много я зарадва похвалата му.
— Благодаря. Сигурно е страничен ефект от таланта ми. Ти можеш да се вмъкваш в главите на лошите. Аз пък — в главите на жертвите.
— Това е свързано с духовете, които ти говорят.
— Именно. Всъщност е точно това, нали? Анализирам жертвите, когато говоря с духовете им.
— Да. — Джъдсън явно беше заинтригуван от тази идея. — Изглежда, имаш талант за тази работа.
— От нас ще излезе отличен екип.
— Вероятно…
— Е, който и да е демонът, негодникът има да отговаря за много неща.
— Така е — съгласи се Джъдсън. — Едно нещо е сигурно. По всичко изглежда, че демонът е местен. Той живее в града. Бил е тук през цялото време. Но Луиз е знаела това. И щом се е страхувала толкова от него, защо изобщо се е преместила да живее тук?
— Тя с била психически и физически осакатена жена — каза Гуен. — Щом е можел да организира и ръководи цяла престъпна група, той не е имал никакъв проблем да контролира и нея. Искал е тя да живее тук не само защото му е било удобно, а и за да я държи под око и да е сигурен, че няма да й хрумне да отиде при ченгетата.
— И ако сме прави, този демон има много силен талант — каза Джъдсън. — А това означава, че му е още по-лесно да манипулира уязвима жена като Фулър.
— Бедната Луиз. Нищо чудно, че не беше съвсем на себе си. Следващият въпрос е дали бащата и синът са се познавали.