Джъдсън потупа с пръсти по волана.
— Вероятно не е станало още в началото, когато Тейлър е открил майка си тук. Но в някой момент са се срещнали. Може би Луиз е казала на Тейлър за баща му или демонът е научил, че майката се вижда със сина си… Сега фотоапаратът е у бащата или поне той се е сдобил с кристала, който е бил вътре. През последната година и половина той го използва.
— Това потвърждава мотива за убийството на Евалин. Тя е открила кой е демонът.
— Да.
— А сега пак трябва да чакаме, нали?
— За нещастие, да.
36.
Гуен едва се сдържа да не изстене, когато видя Уесли Ланкастър да крачи пред входа на странноприемницата. Русата му грива се развяваше от лекия бриз. Той поглеждаше нетърпеливо скъпия черен часовник на китката си. Когато вдигна очи, забеляза джипът на Джъдсън да се появява на паркинга. Облекчение и нетърпение се изписаха на красивото му лице.
— Знаех, че няма да се откаже лесно — поклати глава Гуен. — Но се надявах да изчака малко, преди да започне да ми досажда отново.
Джъдсън спря джипа на едно от празните места на паркинга.
— Ще говориш ли с него?
— Шегуваш ли се? Разбира се, че ще го направя. Новата ми детективска агенция няма да заработи толкова бързо. Известно време ще се нуждая от доходите от сценариите на „Срещи с отвъдното“. — Гуен разкопча предпазния си колан, отвори вратата и стана от седалката. — Само дето в момента съм малко заета. Ако имам късмет, ще го убедя да прояви търпение.
— Не се надявай.
Джъдсън не гледаше към нея. Вниманието му беше насочено към входа на странноприемницата. Тя проследи погледа му и видя, че Уесли крачи към джипа.
— Крайно време беше да се появиш, Гуен — размаха ръце Уесли. — Трябва да говоря с теб. Важно е. Измислих страхотна концепция за „Срещи с отвъдното“. Ще изведе поредицата на съвсем ново ниво.
— Добре, изчакай ме минута.
Тя отвори задната врата и се пресегна с две ръце да вдигне клетката с Макс. Той изсъска и сниши ушите си.
— Сам си си виновен, че не можеш да оставаш тук и да се наслаждаваш на румсървис, докато ни няма — напомни му тя. — Така ти се пада, като плашиш камериерката.
Джъдсън заобиколи джипа отпред, придавайки си вид, че не забелязва присъствието на Уесли.
— Аз ще взема Макс — предложи той.
— Благодаря. — Гуен му подаде тежката клетка. — Ще говоря с Уесли във фоайето.
— Ще заведа Макс горе — каза Джъдсън. — Не излизай навън.
— Няма — обеща тя.
Джъдсън най-после удостои Уесли с едва видимо кимване.
— Ланкастър — каза Джъдсън с равен тон.
Уесли се намръщи нетърпеливо.
— Виждам, че още се навърташ тук, Копърсмит.
Джъдсън не му обърна внимание. Вместо това целуна бързо и собственически Гуен, с което много я изненада. Не изчака някакъв отговор, а я погледна с присвити очи:
— Не се бави. Много работа ни чака този следобед.
Той се отправи към входа, носейки небрежно клетката с една ръка, сякаш беше лека като перце. Гуен го изгледа едновременно подразнена и развеселена.
Уесли наблюдаваше Джъдсън с навъсена физиономия.
— Някой ден трябва да ми обясниш какво намираш у този Копърсмит. — Той млъкна мрачно. — Освен семейното богатство, разбира се.
— Знаеш ли какво, да обиждаш мен и мъжа, с когото съм в момента, сигурно не е най-добрият начин да започнеш този разговор.
Уесли се намръщи.
— Знам. Извинявай, просто наистина се нуждая от помощта ти и имам чувството, че този Копърсмит прави всичко възможно да ми попречи.
— Двамата с теб имаме делови отношения — каза Гуен. — Джъдсън разбира това. Чайната е празна по това време на деня. Да отидем там. Сигурна съм, че от персонала няма да възразят, ако седнем на една маса да поговорим насаме.
Той се съгласи и тя го поведе през фоайето. Двамата влязоха в безлюдната чайна. Гуен седна на една маса до прозореца. Уесли се настани срещу нея.
— Къде беше? — попита той. — Чаках те почти час и половина да се появиш.
— Нямах представа, че си се върнал в Уилби. Защо не ми се обади да се уговорим?
— Опитах, но телефонът ти беше изключен.
Чак сега Гуен си припомни, че беше изключила телефона си, преди да отидат в магазина на Никол.
— Съжалявам, моя е грешката — извини се тя. — Бяхме много заети. — Бръкна в чантата си, извади телефона и го включи. Погледна списъка с пропуснатите обаждания. — Звънил си шест пъти?