— Честно казано, започнах да се тревожа.
Тя пъхна телефона обратно в чантата си.
— За какво?
— Ако случайно си забравила, в това малко градче наскоро бяха намерени мъртви две жени. А тази сутрин ти си изчезнала.
— Не съм изчезнала.
— Никой в странноприемницата не знаеше къде си. Казаха само, че със сигурност са те видели последно в компанията на Джъдсън Копърсмит.
Гуен си пое дълбоко дъх и тежко въздъхна.
— Съжалявам. Не ми е хрумнало, че някой може да се тревожи.
— Не мисля, че някой, освен мен, се впечатли — язвително рече Уесли. — Но трябва да призная, че смъртта на Евалин ме извади от равновесие. А сега местната вещица загива в пожар в къщата си. Може и да съм направил прекалено много епизоди на „Срещи с отвъдното“, но от това градче започват да ме побиват тръпки. Когато не можах да се свържа с теб по телефона сутринта, явно малко прекалих с реакцията си.
— Луиз — каза Гуен тихо, но категорично.
— Какво?
— Мъртвата жена се казва Луиз Фулър. И запомни, че тя не беше вещица. Беше една изтормозена душа, която имаше сериозни проблеми с психичното си здраве.
Уесли почервеня.
— Извинявай. Явно днес все успявам да те засегна. Повярвай ми, това е последното, което желая.
— Тогава ми кажи защо си ме търсил шест пъти по телефона и защо си чакал час и половина да се появя.
Вълнението преобрази красивото лице на Уесли.
Той се наведе напред, опря ръце на масата и започна да говори тихо и въодушевено:
— Това е идеалният начин да съживим поредицата. Не знам защо не се сетих веднага. Сигурно заради шока от новината, че Евалин е мъртва. Отначало мислех само как да открия файловете с проучванията й.
— О, за бога, трябваше да се сетя. Ти си претърсил офиса на Евалин, след като трупът й е бил отнесен, нали?
— Виж, Гуен, не беше точно така… Не съм взел нищо.
— Как можа да го направиш? Това е нахлуване в личното й пространство. Да не говорим, че е абсолютно незаконно. Нарича се влизане с взлом. Пращат хората в затвора за такива неща.
Очите на Уесли потъмняха от възмущение.
— Обвиняваш ме, че съм влязъл с взлом в къщата на Евалин ли?
— Не те обвинявам. Просто изтъквам факта.
— И на основата на какво твърдиш това?
— Подсказва ми го моята интуиция.
— Не можеш просто така да обвиняваш хората в незаконни действия, като слушаш интуицията си.
— Ти си бил. Не си прави труда да отричаш.
— Добре де. Отбих се в дома й в онзи ден, но кълна се, не съм взел абсолютно нищо. И не съм влязъл с взлом. Задната врата беше отключена. Просто прегледах папките й. Аз бях неин работодател. Имам право да получа това, върху което е работела точно преди да почине.
— Сега тази къща е моя. Не смей да я доближиш без позволението ми.
— Успокой се. Извинявам се. — Уесли се отпусна съкрушено на стола си. — И без това няма причина да се връщам там. И за да съм абсолютно ясен, повтарям: не съм взел нищо.
— А защо остави такава бъркотия след себе си?
— Защото бързах. Страхувах се, че някой може да дойде, да ме открие в къщата и да реши, че съм от крадците, които обират домовете след смъртта на собственика им. Не исках да ме заловят, това е. Но не съм откраднал нищо.
— Вярвам ти — каза тя. — Не че има някаква разлика от етична гледна точка.
Уесли я изгледа продължително. Забарабани с пръсти по масата.
— Наистина мислиш, че тя е била убита, нали?
— Да.
— Като другите преди две години?
— Да. Знаех си. Перфектно. — Уесли приглади русата си коса. Очите му отново грейнаха развълнувано. — Ако си права, това може да е голяма история.
— Съмнявам се. Ако съм права, всички жертви са били убити с паранормални средства и това е невъзможно за доказване.
— Но ти се опитваш да направиш точно това, нали? Да докажеш, че Болинджър е била ликвидирана с паранормални средства. Затова се мотаеш из Уилби. А не за да се погрижиш за наследството на Евалин. Опитваш се да откриеш точно какво се е случило с нея и с онази вещица.
— Луиз Фулър.
— Добре де, Луиз Фулър — повтори той послушно.
Гуен бавно въздъхна.
— Вярно е, че искам да разреша някои загадки…
— А каква е ролята на Копърсмит във всичко това?
— Той ми е приятел.
— Двамата спите заедно, това ми е ясно — изтърси безцеремонно Уесли. — По дяволите, целият град знае. Но това не е цялата история. Познавам те от две години. През това време не си имала сериозна връзка.