— Това е телевизия — настоя Уесли. — Не е нужно нищо да се доказва. Само трябва да измислим теория за престъплението, която е достатъчно убедителна, че да хвърли съмнение върху резултатите от първоначалното разследване. Та ние ще работим в полза на обществото. Ако не друго, поне бихме принудили полицаите да се вгледат отново в онези стари случаи.
— А как ще подбираш случаите, които са достойни за разследванията на „Срещи с отвъдното“?
— Това ще бъде твоята работа… Не би трябвало да е прекалено сложно. Щом в мрежата се разчуе, че търсим случаи на смърт, които са останали неизяснени или по някакъв начин подозрителни, ще ни наводнят с истории.
— Не мога да ти помогна, Уесли.
Но той не я чуваше. Заслепен от мисълта за собствената си гениалност, продължи напред:
— Ще започнем тук, в Уилби. Ще разследваме смъртта на Евалин — обяви той.
Гуен го изгледа невярващо.
— Какво?
— Това е идеален случай. — Уесли вдигна победоносно ръце. — „Изследователка на паранормалното убита от тъмните сили, отприщени в собствената й тайна лаборатория“.
— Забрави!
— След първото шоу лабораторията ще стане постоянен декор за „Срещи с отвъдното“. Всичките ни бъдещи разследвания ще тръгват оттук. Трябва да се върна в хижата възможно най-скоро, за да я огледам по-внимателно. В града се говори, че ти си я наследила, както и къщата й. Можем да отидем там още сега.
— Не!
Категоричността й успя да спре Уесли. Лицето му помръкна.
— Не е завещала лабораторията на теб? Но всички разправяха…
Гуен стана права.
— Лабораторията е моя, но няма да позволя да превърнеш смъртта на Евалин в един от епизодите на поредицата си.
Уесли също стана.
— Ти мислиш, че е била убита. Това е шансът ти да го докажеш.
— Полицията и съдът се нуждаят от неоспорими доказателства. Никой няма да обърне внимание на разследване, водено от екстрасенси.
Тя тръгна към вратата.
Уесли се втурна след нея. Стисна ръката й и я принуди да спре.
— Трябва ми списъкът с участниците в проучването на Евалин. Ще ти платя за него. Назови цена.
Тя погледна надолу, към ръката му.
— Пусни ме.
— Чуй ме, по дяволите, не можеш да си тръгнеш просто така. Заложено е прекалено много.
Гуен усети поток от ледена енергия миг преди да чуе студения глас на Джъдсън.
— Махни си ръцете от нея!
Гуен усети как Уесли се шокира. Той пусна ръката й. Бързо отстъпи назад и се блъсна в една съседна маса. Изгледа навъсено Джъдсън.
— Не смей да ме заплашваш, Копърсмит! Опитвам се да говоря с Гуен. Тя работи за мен, по дяволите! Имам право да общувам с нея.
Джъдсън не му обърна внимание, а погледна Гуен.
— Свършихте ли? — попита той.
В очите му гореше леден огън. Във фоайето хората започваха да се обръщат по посока на чайната. Райли Дънкан се мръщеше на рецепцията.
Триша Монтгомъри се появи откъм офиса си.
— Проблем ли има? — попита тя. Въпросът беше зададен учтиво, но погледът й беше твърд като стомана. — Гуен?
— Всичко е наред, Триша — увери я бързо тя.
Ситуацията се влошаваше с всяка изминала минута.
Гуен знаеше, че трябва възможно най-бързо да раздели двамата мъже.
— С Уесли завършихме разговора си, Джъдсън — кимна тя. — А последното нещо, което ми трябва сега, е някаква сцена — добави тихо, като минаваше покрай него.
Гуен затаи дъх, но накрая Джъдсън с неохота обърна гръб на натрапника и я последва. Изкачиха стъпалата в мълчание. Уесли излезе наперено от чайната, прекоси фоайето и изчезна навън, където се качи в колата си. Триша се върна в офиса си. Райли се зае за работа. Гостите взеха отново книгите и списанията си.
На третия етаж Джъдсън отключи вратата на Гуен. Тя влезе в стаята. Макс се беше настанил в средата на леглото. Той се изправи на крака, за да я поздрави. Гуен прекоси помещението и го погали по главата.
Джъдсън затвори вратата и подпря гръб на нея.
— Какво стана долу? — попита той.
— Няма да те тревожа сега, но може да си имаме конкуренция в детективския бизнес за парапсихични разследвания. — Гуен се отпусна на леглото. — Уесли иска да пусне нова телевизионна поредица, фокусирана върху разрешаването на стари случаи с помощта на екип от детективи с истински паранормални способности. Но знаеш колко е трудно да се намерят истински таланти.