Джъдсън започна да разбира.
— Той иска документацията на Евалин, за да намери в нея имената на хора с истински парапсихични способности. Претърсил е кабинета й, преди ние да отидем там.
— Да, точно така. — Гуен се подпря на длани зад себе си и се надигна. — Не се престраших да му кажа, че и аз планирам да се заема с този бизнес.
— Явно е, че се очертава навалица от конкуренти — кимна Джъдсън. Той погледна часовника си, отиде до прозореца и се загледа в гората. — Имаме малко време. Колко ще трае?
— Кое? — не разбра тя.
Той се обърна и я погледна.
— Каза, че можеш да ми помогнеш да открия онова, което търся в повтарящия се сън. Колко ще трае това?
Гуен застина неподвижна.
— Не много.
— Тогава да го направим.
— Сигурен ли си?
Очите му пламнаха.
— Татко ме предупреди, че мъжът трябва наистина да се доверява на една жена, за да й позволи да го постави в транс. По-рано ти признах, че ти се доверявам.
— Но все още не ти харесва идеята, че имаш нужда от терапия на сънищата.
Той се усмихна тъжно.
— Добре ме познаваш.
— Представи си, че съм човек, който прави ремонти. Някои хора ремонтират тръби. Аз ремонтирам сънища.
— Ти имаш дарба, невероятен талант. Това, което правиш, е удивително.
— О, благодаря.
— Разходи се из сънищата ми, партньоре. Помогни ми да намеря онова, което търся.
— Добре, но да те предупредя: първо трябва да ми дадеш някакъв контекст — напомни му тя.
— Знаех, че ще го кажеш. Досетлив съм, нали?
— Досетлив си, да. Разкажи ми, Джъдсън.
37.
Джъдсън се нуждаеше от отговорите и нямаше шанс да достигне до тях сам. Време беше да прибегне до услугите на експерт. А Гуен имаше страхотен талант. И той й вярваше.
Обърна се отново към прозореца.
— Какво точно имаш предвид под контекст? — попита той.
— Знам, че сънят ти е свързан със случилото се по време на последния ангажимент, възложен от онази неназована агенция. Това е всичко, което ми е известно. Трябва да ми кажеш повече, преди да те поставя в транс.
— Добре — съгласи се той. — Ще ти разкажа какво се случи. Но не разбирам как това ще ти помогне да интерпретираш съня ми.
— Не бързай.
Джъдсън замълча за момент, събирайки мислите и спомените си. След известно време заговори. Беше наясно, че няма да спре, докато не й разкаже всичко.
— Знаеш, че двамата със Сам се занимаваме… Исках да кажа, занимавахме се с разследвания за една тайна държавна агенция. Това, което не знаеш, е как се сдобихме с този клиент.
— Предполагам, че не сте си пускали обяви в интернет.
— Не сме. Директорът на агенцията Джо Сполдинг нае мен и още двама души, Бърнс и Еланд, по време на последната ни година в колежа. Сполдинг беше много влиятелна фигура в разузнавателната общност, макар да не се набиваше на очи. Бяха му дали зелена светлина да създаде отдел за експериментални тайни операции с агенти с паранормални способности. Това трябваше да бъде съвременната версия на стария проект на ЦРУ за виждане от разстояние.
— И как е откривал потенциалните агенти като теб? — попита Гуен.
— Истинската тайна сила на Сполдинг беше, че той самият също имаше талант — обясни Джъдсън. — И то силен. Можеше да разпознае други хора с подобни парапсихични профили, ако се намираше достатъчно близо до тях, за да долови енергията от аурата им. Направи си офиси на територията на няколко колежа и предлагаше на студентите срещу заплащане да се подложат на експериментални психологически тестове. Така ги наричаше. Те целели да се установи дали човек има някакви паранормални способности. Записах се от любопитство, за да проверя дали този тест работи наистина.
— Ти си знаел, че имаш талант, така че си тествал неговия тест — кимна Гуен.
— Да. Оказа се, че тестът е измама. Беше старият експеримент с „познай каква карта държа“.
— За който Евалин казваше, че е напълно безполезен.
— Точно така. Но Сполдинг не разчиташе на резултатите от теста. Той се опитваше да открие хора с горещи аури. Разбира се, на изпита се явиха много хора без талант, но имаше и малък брой такива като мен — любопитни да научат повече за паранормалната страна на природата си.