— Сполдинг те е разпознал, когато те е видял — каза Гуен.
— Да. Той откри Бърнс и Еланд в друг университет. Предложи на трима ни вълнуваща кариера, изпълнена с екшън и приключения, както и възможността да използваме паранормалните си таланти в служба на страната си.
— Разбирам, че не си устоял на това предложение.
— Естествено. — Джъдсън се обърна с лице към нея. — Бях на двайсет и една и търсех точно нещата, които Сполдинг ми обещаваше. Мама опита да ме убеди да не се захващам с тази агенция. Но татко ме подкрепи. Той каза, че това ще бъде добър опит, тъй като изглеждах предопределен за кариера в сферата на сигурността. Наистина беше добър опит. Но за известно време…
Гуен се усмихна.
— Изживял си мечтата на всеки мъж. Станал си истински таен агент, при това с паранормални способности. Страхотно.
— Добри времена бяха, да. Сполдинг разбираше, че предпочитам да работя сам, и ми възлагаше индивидуални задачи. Не задаваше въпроси. Интересуваше се само от резултатите. Но след две-три години осъзнах, че не съм роден да работя за някого. Обаче процесът на разследване ми харесваше.
— Защото е пасвал на таланта ти. Работата ти е носела удовлетворение.
— Да. Но знаех, че не искам да работя за Сполдинг или когото и да било вечно. Мечтаех сам да си бъда шеф. Междувременно Сам завърши и получи лъскавите си дипломи по геология и инженерни науки. Всички знаехме, че той е предопределен да оглави изследователската лаборатория на „Копърсмит“, но също като Ема и мен не можеше да работи директно за татко.
— Вие Копърсмит много държите един на друг, но имате прекалено силна воля, за да изпълнявате чужди заповеди — отбеляза Гуен.
— Както казва мама, всички сме се метнали на баща ми. Оказа се, че Сам обмисляше да си направи собствена консултантска фирма. Но нямаше търсене на подобни консултантски услуги извън лабораторията на корпорация „Копърсмит“. Сполдинг обаче видя приложение на талантите на Сам. Той предложи двамата с него да си направим частна фирма за разследвания и да работим за него като външни изпълнители.
— И така се е появила „Копърсмит Кънсалтинг“.
— Повярвай ми, консултантските ни услуги покриваха доста сиви територии. На Сполдинг му харесваше да работи с нас по този начин, защото така можеше лесно да прикрива документалните следи от дейността ни. Двамата със Сам се заехме с бизнеса. Сполдинг беше основният ни клиент. Известно време всичко беше идеално. Но преди около година нещата започнаха да се променят.
— Какво се случи?
— Отначало промените бяха почти недоловими. Като консултанти на договор осъзнахме, че ни се спестява голяма част от информацията. Но ние си имахме нашата интуиция. Някои задачи започнаха да ни смущават. Отказвахме задачите на Сполдинг, освен ако той не ни предоставяше достатъчно информация.
Гуен се усмихна.
— Двамата със Сам сте искали да знаете в какво се замесвате, приемайки някой ангажимент. Настоявали сте да знаете контекста.
— Звучи ти познато, нали?
— Да. Но нека обобщим, оставам с впечатлението, че с течение на времето отношенията ви със Сполдинг и неговата агенция са станали малко напрегнати.
— Така е. — Той закрачи неспокойно из стаята. — Но за известно време успявахме да балансираме. Същественото за Сполдинг беше, че той се нуждаеше от нас. Ние бяхме най-силните таланти, които можеше да изпрати да работят по някой случай, и той го знаеше. Ако искаше резултати, използваше нас, а ако той ни използваше, ние искахме да сме информирани.
— Ами останалите агенти?
— Бърис и Еланд ни послужиха за предупреждение. Забелязах промените първо у тях.
— Какви промени?
— Бях работил и с двамата достатъчно дълго, за да съм наясно какви са паранормалните им способности и къде не са силни. Способностите им бяха сходни с тези на твоя приятел Сойър — изключително развито нощно зрение и слух, светкавични рефлекси. Можеха да изчезнат в сенките.
— Какво се случи? — попита Гуен.
— Случайно бях в офиса един ден. Сполдинг щеше да ме информира за някакво ново разследване. Когато пристигнах, той говореше по телефона. Бърнс беше в офиса. Предложи ми кафе. Когато взех чашата от ръката му, усетих нещо в енергията му, което ми се стори по някакъв начин лошо.
— В какъв смисъл?
— Нестабилно. Нездраво. Нецяло. Освен това той ми се стори наедрял, сякаш беше започнал да вдига тежести. В очите му имаше някаква горещина, която не бях забелязвал преди. Попитах го дали е добре. Зачудих се дали не е на път да се разболее от някакъв тежък вирус.