— Какво ти отговори той?
— Сякаш отключих нещо в него. От спокоен и дружелюбен той изведнъж побесня, като че го бях обидил. Помислих, че ще опита да ме удари. После Еланд влезе в стаята и му каза нещо като: Успокой се, приятел. Бърнс се обърна и бързо излезе. След като той се махна, забелязах, че и Еланд страда от същата треска, но че успява да се контролира малко повече.
— Болни ли бяха?
Джъдсън отново спря пред прозореца.
— Дяволите ме взели, не знаех. Ако беше болест, беше някаква треска, която влияеше на паранормалните им сетива. Наясно бях само, че не искам да прекарам никакво време край Бърнс или Еланд. Ние, Копърсмит, сме здрави като бикове, но в онзи ден в агенцията на Сполдинг започнах да се чудя дали хората с талант като нас не са податливи на трески, засягащи сетивата, които не поразяват нормалните хора.
— Разумна тревога. Кога отново срещна Бърнс или Еланд?
— Когато опитаха да ме убият на онзи карибски остров.
— Господи… Продължавай.
— Малко след онази случка в агенцията Сполдинг се свърза с мен за едно спешно разследване с висок приоритет. Един анализатор на разузнавателна информация от друга агенция беше изчезнал. Работната теория беше, че или е избягал с някаква изключително ценна информация, или е бил убит. Сполдинг искаше да разбера какво се е случило. Както обикновено, работата ми беше да открия отговорите. Със Сам никога не се занимавахме със залавяния или арести.
— Вие сте просто консултанти.
— Точно така — съгласи се той.
— И това е била последната задача, която „Копърсмит Кънсалтинг“ е поела за изпълнение от неназованата агенция? — попита Гуен. — Тази, заради която си изчезнал за известно време.
Той я погледна изненадан.
— Откъде знаеш това?
— Тогава не го знаех. Бях на Хаваите. Но когато се върнах, Аби каза, че си бил изчезнал за известно време в хода на последния си случай и че нещо се объркало, но си се завърнал невредим. Всички обясняваха, че си си взел почивка в къщата на брега, за да измислиш нов бизнес план за „Копърсмит Кънсалтинг“.
— Вярно е.
— Освен частта с повтарящите се сънища… Кажи ми какво стана на острова? — попита Гуен.
— Те вземаха някакъв медикамент, предизвикващ силно пристрастяване. Спирането му водеше до лудост и смърт. Във всеки случай изпълнителният директор на фирмата беше определил, че опитен експерт по сигурността с паранормален талант и задълбочено познаване на разузнавателната общност би бил безценен за компанията му.
— Това описание идеално пасва на стария ти шеф. Сполдинг също ли е взимал този медикамент?
— Да.
— Какво друго ти каза той?
— Почти нищо. — Джъдсън стисна ръба на перваза и погледна към реката. — Той бързаше. Спомена, че не може да си позволи да губи повече време. Възнамеряваше да инсценира собствената си смърт, след като се отърве от мен. Планираше да започне новата си кариера в частния сектор с нова самоличност.
— Но първо е трябвало да те убие, без да оставя следи. Как е смятал да го направи?
— Той имаше оръжие. С паранормален кристал. Изглеждаше като фенерче. Каза, че му е подарък от шефа на новата му фирма. В следващия момент той беше насочил фенера срещу мен. Усетих някаква ледена енергия. Мислех, че буквално ще замрази сърцето ми…
— Като бурята, предизвикана от вятърните камбанки в къщата на Луиз?
— Не, онази енергия беше хаотична и нехармонична, нефокусирана. Излъчването на оръжието с кристала на Сполдинг беше фокусирано и много мощно.
— Ти какво направи?
Джъдсън докосна пръстена си.
— Тогава открих какво мога да правя с този кристал. Използвах го инстинктивно, интуитивно. Насочих енергия през пръстена. Дължините на вълните й по някакъв начин неутрализираха оръжието на Сполдинг. Но това не беше краят. Потоците енергия от фенера се обърнаха. Сам каза, че ефектът е сходен с това как вълна от вода се блъска в стената на басейн и отскача назад в противоположната посока.
— Обърнатите потоци са поразили аурата на Сполдинг. И това го е убило.
— Да. Но тогава не мислех за научни теории, защото в този момент осъзнах, че с това съм изчерпал напълно късмета си.
— Какво още е можело да се обърка? — попита Гуен.