— В онази последна задача ли? Всичко. В пещерата започна да се трупа все повече енергия. Имах няколко секунди, в които да действам, защото усетих нарастващите нива на парапсихична енергия. Формира се някаква странна аура. Грабнах водолазната си бутилка и се хвърлих във водата, за да избягам от експлозията. Но когато след няколко минути изплувах на повърхността, видях, че са се сринали огромни скали. Входът на пещерата беше затрупан от няколко тона камъни. Експлозията беше освободила някакви токсични газове. Имаше само един път за бягство.
— О, боже! — прошепна Гуен. Очите й се помрачиха. — Преплувал си през подводната пещера?
Джъдсън прекоси стаята и седна на едното кресло.
— Бях говорил с местни хора за особената система от пещери, защото знаех, че ще се наложи да се гмуркам, за да търся тялото на анализатора. Те предполагаха, че от пещерите има изход в морето. Но ме предупредиха, че още никой не е преплувал цялата поредица от пещери и няма направена карта на тунелите.
Гуен потрепери.
— Да съм в капана на мрежа от подводни пещери би бил най-ужасният ми кошмар.
— Не — възрази той и срещна погледа й. — Твоят най-ужасен кошмар, а и моят би бил да прекарам остатъка от живота си погребан жив, вдишвайки токсични изпарения, с мисълта, че никой не знае къде се намирам.
Тя си пое дълбоко дъх и кимна.
— Добре, приемам забележката. Да си погребан жив е малко по-лошо от това да си в подводна пещера. Но все пак…
— Със сигурност не бих повторил преживяването през следващата си ваканция. Оцелях благодарение на мъртвия анализатор. Той никога няма да го научи, но аз му дължа живота си.
— Какво имаш предвид?
— Бърнс и Еланд не си бяха направили труда да изпразнят кислородната му бутилка, след като го бяха погубили. Бяха оставили и фенера на колана му. Искали са убийството да изглежда като нещастен случай, ако случайно някой открие трупа.
— Нищо чудно, че сънуваш кошмари — прошепна Гуен.
— Понякога сънувам как плувам през подводните пещери, но в лошия ми сън, този, от който ме събуди снощи, се връщам в момента точно преди да скоча във водата, за да опитам да изплувам в морето. Зървам нещо дребно с ъгълчето на окото си. В онзи момент не се замислих за него. Имах други тревоги. — Той стисна юмруци. — Но по-късно, в сънищата си, изживявам отново онзи момент и знам, че онова, което съм видял, е нещо важно.
— Имаш ли представа какво търсиш в съня си?
— Не. — Джъдсън поклати глава. — Повярвай ми, премислял съм го милион пъти.
Той се наведе напред и подпря лакти на коленете си, сплел пръстите си.
— Наистина ли смяташ, че можеш да ми помогнеш да намеря онова, което търся в съня си?
— Мога да ти помогна да го потърсиш. Но няма гаранция, че има какво да се открие. Повтарящото се търсене в съня може да е проява на стреса от случилото се в онзи ден. По един или друг начин обаче ще ти помогна да излезеш от безкрайната примка на повторението. Това ще ти помогне да се освободиш от съня.
— Направи го — каза той. — Сега.
38.
Тя го преведе през кипящата мъгла на енергията на сънищата.
— Да не се спънеш в тялото — предупреди я той.
— Къде е то? — Гуен се огледа.
— В краката ти.
Тя погледна надолу и повдигна бездънните си очи.
— Да, сега го видях. Това е проблемът с навлизането в чужд сън. Обикновено си представям картината като цяло, но завися от сънуващия за подробностите.
Поради някаква причина това го развесели.
— Подробности… като някой труп?
— Да. Добре. Замразих сцената, за да можеш спокойно да анализираш събитията. Сега ще бъде много полезно, ако ми кажеш какво виждаш.
— Нещата не изглеждат точно като в обичайния вариант на съня ми — рече той. — И не се чувствам по същия начин.
— Защото това е осъзнато сънуване. Ти си наясно, че сънуваш. Можеш да упражняваш някакъв контрол. Заради тази перспектива преживяването е различно от онова в обикновения сън.
— Щом го твърдиш.
— Разказвай, Джъдсън — подкани го тя тихо.
Той се огледа, ориентирайки се в странния пейзаж на съня. Сцената беше замръзнала, както Гуен беше казала, но той знаеше точно къде се намира. Моментът беше ясен. Експлозията още не се беше случила. Ако не беше паранормалното му зрение, нямаше да може да види нищо, освен лъчите на двата фенера, неговия и на Сполдинг. Фенерът на мъртвеца беше паднал от ръката му. Също и оръжието с кристала.