— Защо тук има фенери, а в тунелите — свещи?
— Свещите придават автентичност — обясни той. — Аз съм познавач на автентичното във всичките му форми, но то все по-трудно се намира, в този все по-пластмасов, полиестерен свят.
— Не разбирам.
Той ми отговори с някакво съжаление:
— Не разбираш, защото не си артист.
Това не ми помогна много да разбера, но вече бяхме стигнали до кухненски асансьор от деветнайсети век със сгъваема месингова портичка вместо врата. Задвижваше се от макари и тежести и имаше капацитета и механичната сила да приюти количката с парите.
Изкачихме четири стълбища, докато стигнем до кухнята в задната част на партера. Светлината на фенерите разкри бели керамични плотове, блестящ мед и релефно стъкло. Забелязах голяма лъскава гранитена подложка на един керамичен плот. Това беше идеалната повърхност за приготвяне на тесто за кексове и пити. Дори и ако Корнелий е бил алчен, експлоатиращ, кръвопиещ, злобен лицемер, олигавено, ядящо бебета прасе, както го беше описал Кринкъл, в него все пак е имало нещо добро, щом е имал специално отношение към сладкишите.
— Вижте тази невероятна стара желязна печка — каза Хонкър.
— Храната е имала истински вкус, когато е излизала от тази сладурана — добави Кринкъл. — Защото е била автентична — поясни Пунчелино.
Хонкър постави фенерчето си на плота и дръпна лоста, който задвижи кухненския асансьор, и донесе резултата от банковия обир в кухнята.
Пунчелино застреля Хонкър в гърдите, Кринкъл — в гърба и докато се свличаха на пода с викове, ги простреля по още два пъти.
19
Непредвидимостта и жестокостта на тези убийства поразиха Лори и тя не продума, но мисля, че аз изкрещях. Не можех да бъда сигурен, защото крясъците на жертвите — по принцип кратки — са ужасни и по-силни от полусподавения писък, който бях или не бях произвел.
Нещото, за което нямах съмнения, беше, че едва не повърнах. Гаденето се търкаляше в мен, а внезапно нахлуване на горчива слюнка препречи пътя на киселинната вълна от стомаха.
Стиснах зъби, поех дълбоко няколко пъти въздух, преглътнах и потиснах гаденето най-вече като отворих кранчето на гнева.
Тези убийства ме втрещиха, уплашиха и разяриха дори повече от убийството на Лайнъл Дейвис, нашия библиотекар. Не знаех защо, физически бях по-близо до тези жертви, отколкото до Лайнъл, който се беше свлякъл зад бюрото. Може би това беше близостта, която миришеше на смърт. Не само неясният полъх от кръвта, но и вонята на вътрешности, гърчещи се в спазми. Или пък бях толкова потресен, защото убиецът и двамата му партньори, разговаряха с очевидна обич точно преди да ги очисти.
Жертвите бяха от ниско качество, в това няма съмнение, но такъв беше и Пунчелино. Независимо каква категория нещастна, изгубена душа носиш, заслужаваш поне безопасно общество от себеподобни.
Вълците не убиват вълци. Пепелянките не атакуват пепелянки.
Единствено в разнообразните общества от човешки създания трябва да се пазиш от брат си.
Този урок беше толкова нагледно показан — с шест куршума, че се почувствах закован от мразовитата истина. Шокът потисна дишането ми и след още едно издишване дробовете ми останаха без въздух.
Пунчелино извади пълнителя на пистолета, останал с четири куршума, и вкара пълен. Не разчете правилно реакциите ни. Усмихна се, доволен от себе си, убеден, че и ние сме доволни от него.
— Изненадах ви, а? Сигурно сте си мислели, че ще ги перфорирам едва когато сме в караваната, извън града, с парите. Но повярвайте ми, това беше най-подходящият момент.
Може би, ако ние с Лори не бяхме попаднали в тази лудост, щеше да убие партньорите си точно на такова място. Три милиона долара са добър мотив.
Ако беше способен да екзекутира тези мъже, които изглеждаха като негови чичовци, да наруши обещанието си към нас би го притеснило толкова, колкото да наруши правилата за уличното движение.
— Сватбения ми подарък за вас — каза той, сякаш ни връчваше тостер или чаен сервиз и, разбира се, очакваше благодарствена бележка.
Да го наречем луд или зъл, да покажем отвращение или ярост към неговата безпощадност — това можеше да предизвика моментална екзекуция. Когато балансираш бутилка нитроглицерин върху острие на сабя, никога не усложнявай задачата, като се опитваш да танцуваш степ.
Въпреки че безмълвието ни можеше да му разкрие истинските ни чувства, не успявах да изрека каквото и да е.