Въпреки че и се струваше познат, не приличаше много на снимките от вестниците, които Руди пазеше от август 1974 година.
— Не приличаш на себе си — каза тя.
Усмихнат, кимна и гласът му звънна с необяснима доброта:
— Е, да, двайсет и четири години оставят следите си върху всеки човек. Докато избягвах определена популярност, прекарах една дълга ваканция в Южна Америка с моя малък Пунчелино, където се подложих на достатъчно пластични операции, за да си възстановя анонимността.
Той разопакова едната спринцовка. Върхът на иглата проблесна в приглушената светлина.
Лори знаеше, че да спори с този мъж ще е толкова полезно, колкото да обсъжда музиката на Моцарт с глух кон, и все пак каза:
— Не можеш да обвиняваш нас за случилото се с Пунчелино.
— Обвинявам е толкова жестока дума — отвърна той с невероятна искреност. — Не е нужно да говорим за обвинение и вина. Животът е прекалено кратък, за да си го позволим. Случило се е нещо по някаква причина и сега съвсем справедливо трябва да се плати цената.
— По някаква причина?
Усмихнат, кимащ, неуморно сърдечен, Бизо каза:
— Да, да, всеки има причини и със сигурност и вие си имате вашите. И кой съм аз да казвам, че не сте прави? Няма нужда от съд, няма полза от обвинения. Всяка история има две страни, а някои имат и по десет. Въпросът е, че ми беше отнет синът, и беше лишен от възможността да ме дари с внуци, наследници на таланта на Бизо и затова единствено справедливо е да бъда компенсиран.
— Твоят Пунчелино уби много хора и щеше да убие и мен, и Джими — изрече Лори, наблягайки на всяка дума, объркана от непоклатимата развеселеност на Бизо.
— Така казват. — Той и намигна. — Но повярвай ми, госпожице, на вестниците не може да се вярва. Истината трудно може да бъде написана.
— Не съм го чела, преживях го — възрази тя.
Бизо се усмихна, кимна, намигна, усмихна се и кимна, засмя се, кимна и насочи вниманието си към спринцовката.
Лори осъзна, че крехкият му самоконтрол зависеше от поддържането на приятелска атмосфера, независимо от факта, че беше очевидно неискрен. Ако тази фасада паднеше, всичко щеше да рухне; потисканото му самосъжаление и ярост щяха да експлодират. Щом престанеше да се контролира, щеше да убие нея и бебето, което толкова много искаше. Зад тези усмивки и закачки не стоеше нещастно влюбен Паглиаци, а обезумял убиец. Тя погледна към шишенцето и попита:
— Какво е това?
— Просто слабо успокоително, малко сок за сънища. — Ръцете му бяха едри, груби, но сръчни. Като опитен лекар потупа шишенцето и напълни спринцовката.
— Не мога да го взема — възпротиви се тя. — Ще раждам.
— О, не се притеснявай, мила, то е много слабо. Няма да забави много бебето.
— Не! Не! Не!
— Мило момиче, раждането ще продължи с часове.
— Откъде знаеш?
Усмихна се лукаво, намигна, мръдна си носа и каза:
— Скъпа, трябва да си призная, че бях малко непослушен. Преди седмица сложих подслушвателни устройства в кухнята и в хола ви, за да чувам гласовете ви от къщата на Недра Лам.
На Лори и причерня.
— Познаваш Недра?
— Познавах я за няколко минути, горката — разкри Бизо. — Какви са тези тотеми с рога, не можах да разбера!
Чудейки се дали Недра почива в мир сред тоновете борови дървета в бараката или във фризера в мазето, Лори постави едната си ръка върху пушката.
— Това не е много мило, госпожице.
Тя си премести ръката.
Бизо постави отвореното калъфче на таблото, а спринцовката върху него.
— Бъди послушна, свали си анорака, навий си ръкава и ме остави да намеря вена. Вместо да се подчини, тя попита:
— Какво ще ми правиш?
Той я изненада със закачливо щипване по бузата, сякаш беше неомъжената леля, а тя — любимата и племенница.
— Прекалено много се тормозиш, госпожице. Притеснението може само да направи реални най-големите страхове. Ще те упоя малко, за да станеш по-мила и послушна.
— И после?
— Ще отрежа предпазните колани, ще ги завържа като прашка и с тях ще те издърпам нагоре до Хоксбил Роуд.
— Бременна съм!
— Само сляп не би забелязал — отговори Бизо и и намигна. — Ето, че пак се притесняваш. Ще те вържа така, че да не нараня нито теб, нито бебето. Не мога да те нося нагоре. Прекалено е трудно. И опасно.
— И като стигнем шосето?
— Ще те кача в хамъра и ще те откарам на едно уютно местенце. Когато настъпи моментът, ще изродя превъзходното ти бебе.