— Ти не си лекар — възрази тя паникьосано.
— Не се притеснявай! Знам каква е процедурата.
— Как така знаеш?
— Прочетох цяла книга за това — усмихна се той. — Имам всички необходими материали и инструменти.
— О, боже мой!
— Ето, пак се стряскаш. Наистина се нуждаеш от по-добро отношение. Отношението е тайната на щастливия живот. Мога да ти препоръчам някои чудесни книги по темата. Той я потупа по рамото.
— Ще те превържа както трябва и ще те оставя на безопасно място, докато те открият. Аз и момчето ще започнем нашето велико приключение.
Тя се втренчи в него безмълвна, ужасена.
— Ще го науча на всичко, което знам, и въпреки че във вените му не тече моя кръв, ще стане най-аплодираният клоун на века. — Ироничен смях избълбука от него като газ от тресавище. — От моя Пунчелино разбрах, че талантът не винаги се предава от поколение на поколение. Но аз имам толкова много да дам и такова желание да дам, че съм убеден, че ще го направя звезда.
— Ще е момиче — каза тя.
Усмихнат, винаги усмихнат, той размаха пръст и вежливо и напомни:
— Не забравяй, че ви подслушвам от една седмица. Не искахте да знаете пола на бебето.
— Но какво ще стане, ако е момиче?
— Ще бъде момче — настояваше Бизо. Намигна, намигна, пак намигна и накрая усети, че е на път да му стане неконтролируем тик. — Ще бъде момче, защото ми трябва момче.
Не смееше да откъсне поглед от него, но едва понасяше гнева и мъката в очите му.
— Защо? О! Защото няма момиче, което да е станало известен клоун.
— Има жени-клоуни — осведоми я той, — но не и от такава величина. Веселото кралство на арената се управлява от мъже.
Ако бебето се окажеше момиче, той щеше ги да убие и двете.
— Студено е — каза Бизо — и става много късно. Бъди мила и си свали анорака, навий си ръкава.
— Не!
Усмивката му замръзна. С усилие успя да си я върне.
— Ще ми е мъчно да те ударя, за да загубиш съзнание. Но ще се наложи, ако не ми оставиш друга възможност. Нещо се е случило по каквато и да било причина и дълбоко в сърцето си си убедена, че справедливостта изисква компенсация. Ти винаги можеш да имаш друго бебе.
35
Вратата беше отворена. В дясната си ръка държах камък колкото малък грейпфрут. Наведох се и точно когато злодеят ме усети и се обърна, забих камъка в лявото му слепоочие доста силно, макар и не толкова, колкото ми се искаше.
Беше толкова изненадан, колкото всеки друг би бил, ако види прострелян и след това удавен сладкар отново на крака.
За момент си помислих, че трябва да го ударя пак. Тогава той се свлече върху волана, натискайки клаксона!
Бутнах го назад, клаксонът млъкна и погледнах към Лори, която за мое неописуемо облекчение не беше наранена.
— Никога повече не искам да чувам онази песен „Извикай клоуните“ — каза тя.
Не за пръв път тази жена ме изумяваше.
Кимайки към отпуснатия мъж на шофьорското място, жена ми каза:
— Таткото на Пунчелино.
Удивен, аз се наведох и дръпнах скиорската му шапка, за да го огледам.
— Предполагам, че малко прилича на Конрад Бизо…
— Двайсет и четири години плюс пластична хирургия — обясни тя.
Докоснах го със студените си пръсти, за да потърся пулс. Беше слаб, но стабилен.
— Какво прави тук? — попитах.
— Събира дарения за УНИЦЕф. И между другото иска нашето бебе.
Сърцето ми се сви, стомахът ми се преобърна, нещо стискаше пикочния ми мехур — забележително пренареждане на вътрешните органи.
— Бебето?
— Ще ти обясня по-късно. Джими, контракциите не са по-начесто, но определено са по-болезнени и ми е много студено.
Думите и ме изплашиха повече от куршумите. Бизо беше обезвреден, но бяхме доста далеч от болницата.
— Ще го завържа и ще го сложа на задната седалка — казах аз.
— Можем ли да се измъкнем от тук с джипа?
— Не мисля.
— Нито пък аз. Но трябва да опитаме, нали!
— Естествено.
Тя нямаше да може да стигне догоре пеша. Прекалено е далече и е прекалено стръмно. В нейното състояние, ако се подхлъзне и падне лошо, вероятно ще започне да кърви.
— Ако ще се движим с джипа — каза тя, — не го искам вътре с нас.
— Той ще е безсилен.
— … каза той и умря. Това не е просто кварталният маниак. Ако беше обикновен маниак, щеше да седне на скута ми и аз щях да му давам „Лайф Сейвърс“. Но това е великият Бизо. Не го искам тук.
Съгласих се.
— Добре! Ще го завържа за дърво.