— Добре!
— Когато стигнем до болницата, ще кажем на полицията и те ще се върнат да го приберат. Но е ужасно студено и може да е получил сътресение. Може да не оцелее.
Втренчена в Бизо с жестокост, каквато се надявах да не видя насочена към мен, Лори отвърна:
— Миличък, ако имах пиличка, щях да го закова на дървото и нямаше да кажа на никого.
Това беше важен урок за злодеи, които се надяват на дълга кариера в нарушаването на закона. Майчиният инстинкт за запазване на детето е чудно нещо. Никога не заплашвайте бременна жена, че ще вземете скъпоценното и дете, особено ако е дъщеря на дресьорка на змии. Взех пушката, отворих вратата на багажника и я пъхнах там. В кутията с инструменти имаше навито въже. В краищата му имаше закопчалки.
Отпред Лори внезапно изкрещя:
— Джими! Събужда се.
Изтичах да отворя вратата до шофьора и открих Бизо да стене и да тресе главата си напред-назад. Мърмореше уплашено:
— Вивасементе.
Преди това, когато му търсех пулса, бях оставил камъка на седалката зад него. Взех го и го фраснах силно по челото.
Дясната му ръка докосна леко лицето му и той избоботи:
— Сифилистична невестулка, свиня на свинете…
Ударът ми не беше достатъчно силен, фраснах го още веднъж и той падна в безсъзнание.
Пунчелино беше извадил на повърхността агресията в мен преди четири години и сега не се учудвах от собствената си жестокост, но ме притесни фактът, че изпитвам и удоволствие. Приятно удовлетворение се разля по нараненото ми лице и ми се прииска да го ударя пак, но не го направих. Въздържах се и този самоконтрол — следствие от добродетелите, в които бях възпитан — беше достоен за възхищение. Въпреки това част от мен вярваше — и все още вярва — че сдържаният отговор на злото не е морален. Отмъщението и справедливостта са частите на една и съща плитка, тънка колкото въжето на въздушния акробат и ако не можеш да пазиш равновесие, си обречен и прокълнат, независимо дали ще паднеш от лявата или от дясната страна на въжето.
Издърпах Конрад Бизо извън експлоръра и го завлякох до един бор. Не беше лесно да го влача, но ако беше в съзнание, щеше да е още по-трудно.
Подпрях го на дървото, разкопчах му палтото и бързо прокарах въжето нагоре по левия му ръкав, пред гърдите му и надолу през десния му ръкав. После закопчах палтото догоре. Едно по едно издърпах краищата на въжето към дървото и свързах двата края.
Въжето остана леко хлабаво. Нямаше как да премести ръцете си отпред и да си съблече палтото. Може да се каже, че беше в усмирителна риза, която доста му прилягаше.
Проверих пулса на врата му още веднъж. Артерията туптеше силно и стабилно.
Напоследък с нашите често се шегувахме, че единственият начин да убиеш клоун е да го биеш с мимики до смърт. Върнах се в експлоръра и си сложих кожените ръкавици. Разчистих парченцата стъкло от шофьорската седалка, седнах зад волана и затворих вратата.
Свита на седалката до шофьора, Лори притискаше с ръце корема си и ту вдишваше шумно през стиснатите си зъби, ту пъшкаше.
— Влошава ли се? — попитах.
— Помниш ли сцената с взривяването на гръдния кош от „Пришълецът“?
На таблото имаше малко черно кожено калъфче с две спринцовки.
— Искаше да ме упои, за да стана по-мила и послушна.
Гняв се разпали в душата ми, но нямаше полза да го оставям да се превърне в опустошителен пожар.
Внимателно прибрах пълната спринцовка на мястото н закопчах калъфчето, оставих го настрана за доказателство и казах:
— Към домашно разбирателство чрез модерна химия. Как не съм се сетил за това? Какво не бих дал, за да имам послушна жена!
— Ако беше така, нямаше да се ожениш за мен.
Целунах я по бузата.
— Права си.
— Достатъчно приключения за днес. Заведи ме, където има упойки.
Колебаех се да завъртя ключа; притеснявах се, че няма да запали и че дърветата няма да ни освободят от хватката.
— Бизо искаше да ме върже с предпазните колани и да ме влачи до магистралата като ловец, който мъкне убита сърна.
Прииска ми се да изляза от експлоръра и да го убия. Молех се да не попаднем в клопката на неговия план.
36
При втория опит моторът запали. Включих фаровете. Лори увеличи парното, за да разчупи ледения въздух, който нахлуваше от счупения прозорец.
Разстоянието между вековните дървета, заклещили джипа, беше достатъчно тясно, за да не ни позволи да тръгнем назад; но може би прегръдката на тези дървета не беше достатъчно силна, за да устои на напъна на машината напред.
Натиснах газта и моторът изръмжа. Гумите се завъртяха, запънаха се, пак се завъртяха. Експлорърът изскърца, съпротивлявайки се на грубата хватка на дърветата.