— И бебета не стават — каза тя, — но точно сега ми се иска да хапна едно вместо ябълкова торта с шоколад.
— Няма причина да се лишаваш от едното — отвърна Мело. — Можеш да си ги хапнеш и двете, макар и не едновременно.
Правейки гримаси, стиснала в ръцете си колкото може от чаршафите, тя каза:
— Имам нужда от още епидурал.
— Като твой лекар аз вземам тези решения. То е за облекчаване на болката, я не за цялостното и премахване. Тя се обърна към мен:
— Знаех си, че трябва да имаме истински лекар.
Мело се обърна към мен:
— Значи прибавяш ванилия, когато слагаш какаото?
— Не. Прекалено е рано тогава. Прибавя се точно преди жълтъците.
— Преди жълтъците — повтори той, изумен от кулинарната тактика.
Разговорът продължи, докато водите на Лори изтекат. Тогава тя стана неоспоримият център на внимание.
С Лори се бяхме разбрали — без видеокамера. Според нея заснемането на благословения момент щеше да е проява на лош вкус. Освен това надминаваше техническите ми способности.
Въпреки това исках да присъствам, както, за да споделя радостта и да приветствам нашето първородно дете, така и за да докажа на баба Роуина, че няма да припадна и да си разбия носа, както тя твърдеше.
Точно когато водите на Лори изтекоха, медицинска сестра със скърцащи обувки влезе в стаята, сякаш придружавана от хор мишки, и съобщи, че ме викат спешно на телефона. Капитан Хю Фостър от полицейския отдел в Сноу Вилидж искал да говори с мен веднага.
Ще се върна след минута — казах на Лори.
— Задръж!
— Да, добре.
Вдигнах телефонната слушалка:
— Какво става, Хю?
— Изчезнал е.
— Кой?
— Кой мислиш? Бизо.
— Не може да е изчезнал. Не сте открили правилното дърво.
— Извини ме, Джкми, но си залагам лявата буза на задника, че само едно дърво е украсено с въжета и разкъсано палто с кожени ширити. Съберете всичките потъвания на сърцето ми тази нощ и ще се окажете на „Титаник“.
— Няма как да е използвал ръцете си — възразих аз. — Бяха на гърба му. Бях го вързал здраво. Как, по дяволите, е успял — сдъвкал е палтото си?
— Горе-долу, така изглежда.
Черният хамър бил оставен точно където им бях казал да го потърсят.
— Между другото — каза Хю — току-що разбрахме, че е бил откраднат преди дванайсет дни в Лас Вегас.
Няколко полицаи слезли през гората по следите на експлоръра. Когато открили, че Бизо е избягал, решили да извикат полицаи с кучета, но времето нямало да позволи такова разследване.
— Няма да стигне далече в този студ без палто — каза Хю. — Като мине пролетта, ще го открием мъртъв като динозавър.
— Не и него — отвърнах уморено. — Той е… различен. Той е като клоун на пружина, който всеки път изскача от кутийката.
— Не е извънземен.
— Не бих разчитал на това.
Хю въздъхна.
— И аз почти стигнах до това заключение. Обадих се на четирима колеги, които не са на работа. Ще дойдат в болницата за всеки случай.
— След колко време ще са тук?
— Десет минути. Може би петнайсет. Междувременно внимавай за Лори. Не мисля, че ще се стигне дотам, но е възможно. Тя роди ли?
— Ражда в момента. Хю, слушай, той се настанил в къщата на Недра Лам, за да ни наблюдава.
— Недра не е в час, но не би позволила такова нещо.
— Не мисля, че е имала избор. Може би ще се върне там. Ако смята, че е опасно да кара хамъра, то тя има кола, която може да му свърши работа.
— Този грозен стар плимът велиънт.
— Запазен е като музеен експонат и си стои с веригите.
— Ще го проверим — обеща Хю. — Сега по-добре отивай при твоето специално момиче и не допускай нещо да и се случи, докато дойдат моите хора.
Затворих. Дланите ми лепнеха от пот. Избърсах ги в болничните дрехи.
Бизо идваше. Усещах го в костите си. След повече от двайсет и четири години се връщаше в родилното на болница „Сноу Каунти“. Този път бебето, което искаше, беше нашето.
38
Не исках Лори да разбере за ситуацията. Точно сега имаше друга работа. Е, не работа, но беше в такова състояние, че нямаше да и се отрази добре, ако научи, че Бизо е на свобода.
Ако се върна сега в родилната зала, независимо колко е вглъбена, един бърз поглед, щеше да и е достатъчен, за да види страха в очите ми. Нямаше да мога да я излъжа дори и за нейно добро. Ще се превърна в масло на горещия и нож и тя щеше да ме размаже на препечена филийка за шест секунди.