Разстроена, пребледняла от тревога, Лори избута стола си назад, изправи се и размахвайки ръце, ми каза:
— Джими, за Бога, накарай го да повярва. Имам усещането, че Хю няма силата да ни защити този път. Няма да имаме предишния късмет. Нуждаем се от помощ.
Карсън изглеждаше изтощен, но беше прекалено изискан, за да седи, докато дамата е права; той също стана и каза:
— Госпожо Ток, позволете ми да повторя и да обясня това, което полицай Фостър каза на съпруга ви по телефона преди малко.
Той се изкашля и продължи:
— Джими, имаме добри новини за Конрад Бизо, които ще искаш да чуеш.
Най-невероятното нещо беше, не че повтори точните думи на Хю, а че звучеше точно като него, не като Портър Карсън.
Не, това не беше казано от Хю. Не бях говорил с Хю преди малко, а с този мъж. Федералният агент се обърна към мен:
— А твоят отговор, доколкото си спомням беше остър. — Пауза. — Това не е много в духа на коледните празници, но се надявам да сте намерили ненормалника мъртъв.
Гласът му звучеше съвсем като моя и остри иглички обсипаха тялото ми.
Той бръкна под сакото си и извади пистолет със заглушител.
46
Портър Карсън каза, че не е дошъл да предупреди Лори, че Конрад Бизо е на прага.
Беше искрен за две неща. Първо, нямаше намерение да я предупреждава. Второ, Бизо вече беше прекрачил прага на къщата и се намираше в кухнята.
Беше сигурен, че Бизо няма да бъде тук утре, защото беше тук днес.
Конрад Бизо имаше светлокафяви очи. Очите на Портър Карсън бяха сини. Цветните лещи бяха измислени отдавна.
Бизо беше почти на шейсет. Карсън изглеждаше на четирийсет и пет. Сега можех да забележа прилики в тялото, но иначе бяха като двама различни мъже.
Някои от най-добрите пластични хирурзи имаха кабинети в Рио, за да обслужват богатите от целия свят, пътуващи с реактивни самолети. Ако си богат и ако си склонен да приемеш медицинските рисковете, можеш да бъдеш променен, подмладен, направен наново.
Ако си параноик и си завладян от жажда за мъст, ако смяташ, че всички са се наговорили да не признават гениалността ти, може би си достатъчно мотивиран да понесеш болката и рисковете на множество операции. Лудостта може да бъде изразена и по друг начин освен чрез безразсъдна постъпка; някои параноици със склонност да убиват имат търпението да прекарат години в планиране на отмъщението си.
Слушайки свръхестествената имитация на гласа ми, си спомних, че беше иронизирал татко, като имитирал гласа му във фоайето за бащи преди двайсет и осем години.
В отговор на удивлението на баща ми Бизо заявил: „Казах ти, че съм талантлив, Руди Ток. В много повече отношения, отколкото можеш да си представиш.“
За баща ми тези думи били просто самохвалство на суетен и измъчен човек, носещ сърце на шоумен.
Близо три десетилетия по-късно аз осъзнах, че не е било самохвалство, а предупреждение: „Не ме подценявай!“
Стояхме тримата около кухненската маса и усмивката на Бизо беше злобна. Кафявите очи зад сините лещи горяха в порочна екзалтация.
Със собствения си глас, но не с мекия южняшки акцент на Портър Карсън, а с по-грубия тембър на мъжа, който ни притискаше с хамъра, Бизо изрече:
— Както казах, тук съм, за да поискам нещо от вас. Моята компенсация.
Вниманието ми и това на Лори се придвижи в къса вертикална линия: от сгърченото му от омраза лице към пистолета със заглушител и обратно.
— Къде е моето танто за танто? — настоя той.
За да спечелим време, направихме неумел опит да покажем, че не сме разбрали въпроса. Лори попита:
— Какво танто за танто?
— Отплатата ми, липсващата част — отвърна Бизо нетърпеливо, — моето нещо в замяна на друго нещо, вашия Анди за моя Пунчелино.
— Не — каза Лори без никаква злоба или видим страх, а просто като последно изявление с безвъзвратна решителност.
— Ще се отнасям добре с него — обеща Бизо. — По-добре, отколкото вие се отнесохте с моя син.
Ярост и страх заседнаха на гърлото ми, но Лори отново твърдо изрече:
— Не.
— Отнеха ми славата, отредена за мен. Всичко, за което мечтаех, беше безсмъртие, но сега смятам да се сдобия с малко слава от втора ръка. Ако науча момчето на това, което мога, то ще бъде най-великата циркова звезда.
Той няма талант за това — увери го Лори. — Той е потомък на сладкари и преследвачи на урагани.
— Кръвта няма значение — каза Бизо. — Важен е само моят талант. Преподаването е една от дарбите ми.
— Махай се! — Лори шепнеше, сякаш изричаше магически думи като заклинание, в случая може би обричащо ш разум. — Направи си твое дете.