Скот Мариани
Пророчеството
Бен Хоуп #3
На Малкъм и Изабел
„Блажен е оня, който чете, и ония, които слушат думите на пророчеството и пазят писаното в него; защото времето е близо.“
1
Корфу, Гърция, юни 2008 г.
Ден първи
Отвлякоха я през нощта.
Бяха я проследили до този пищно зелен гръцки остров и в продължение на цели три дни я наблюдаваха под яркото средиземноморско слънце, планирайки внимателно удара си. Отседнала бе в наета вила, усамотена в сянката на маслинови дървета на високия скален бряг над кристалнобистрите морски води.
Живееше сама и те си казаха, че лесно ще я спипат. Ала къщата бе винаги пълна с гости за несекващите й партита, на които се танцуваше денонощно и се изпиваха реки от алкохол. Те наблюдаваха отстрани, без да могат да се приближат.
Затова съставиха нов план. Изпипан до последната подробност. Влизане, прехващане на обекта, излизане. Всичко трябваше да мине тихо, гладко и дискретно. Бяха четирима — трима мъже и една жена. Знаеха, че това е последният й ден на острова. Беше си резервирала полет от летището на Корфу за следващия ден — връщаше се у дома, а там щеше да е далеч по-трудно да се доберат до нея.
Сега или никога.
Стратегически погледнато, моментът за нейното изчезване не би могъл да бъде по-подходящ. На другата сутрин никой нямаше да се сети да я търси.
Те изчакаха до вечерта, когато прощалното парти беше в разгара си. Колата им беше обикновен, с нищо незабележим седан, за който бяха платили в брой на местна фирма за коли под наем. Те се приближиха безшумно и паркираха встрани от шосето, скрити в сянката на една маслинова горичка на стотина метра от вилата.
И се заеха с наблюдение. Както бяха очаквали, вилата беше ярко осветена и до тях през дърветата долитаха смехове и музика. Бялата каменна постройка беше красива и внушителна; по трите тераси се виждаха танцуващи двойки и групички хора, които пиеха, облегнати на парапетите, и се наслаждаваха на приятната вечер.
Долу в ниското морето блестеше на лунната светлина. Беше топло, във въздуха се носеше упойващ аромат на цветя, откъм брега повяваше лек бриз. От време на време пред къщата паркираше по някоя лъскава кола, натоварена с още гости.
Когато наближи единайсет, четиримата приведоха плана в действие. Двамата мъже на предните седалки останаха по местата си, като се разположиха удобно за дълго чакане. Те бяха свикнали да чакат. Мъжът и жената отзад се спогледаха и леко си кимнаха. Тя прокара пръсти през лъскавата си черна коса, обтегна я назад и я привърза с ластик на тила. Погледна грима си в огледалото за обратно виждане.
После двамата отвориха вратите и слязоха от колата, без да поглеждат назад. Мъжът носеше бутилка вино — някакъв местен сорт, доста скъпо. Излязоха от сенките и се приближиха към вилата, минаха през портала и по парадното стълбище се изкачиха към терасата и главния вход. Двамата в колата следяха всяка тяхна стъпка.
Мъжът и жената влязоха във вилата, адаптирайки сетивата си към светлината и шума. Без да разменят и дума помежду си, те се смесиха с тълпата. Знаеха как. Много от гостите бяха вече твърде пияни, за да им обърнат внимание. Това ги устройваше. Наоколо се въргаляха безброй празни бутилки, а и не всичкият дим във въздуха беше тютюнев.
Мъжът и жената обиколиха набързо прохладните бели стаи, като се правеха, че оглеждат луксозната обстановка. След малко откриха момичето и след този момент вече не я изпускаха от поглед.
Тя не подозираше нищо.
Беше свикнала да е център на внимание и това видимо й харесваше. Те знаеха, че харчи без задръжки парите си, като човек, който очаква да получи още много повече. Гостите й пиеха шампанско. Барът в ъгъла на гостната беше на самообслужване и те си наливаха толкова, колкото можеха да изпият.
Мъжът и жената я наблюдаваха, както учени биха наблюдавали плъх в стъклен аквариум, знаейки какво точно ще му се случи след броени минути. Беше млада и привлекателна, точно като на снимките. Русата й коса беше малко по-дълга, а ясносините й очи изпъкваха още повече на фона на силния слънчев загар. Беше облечена с бял памучен панталон и жълто копринено бюстие, което привличаше погледите на мъжката част от гостите върху стройната й фигура.
Казваше се Зоуи Бредбъри. Те знаеха много за нея. Беше на двайсет и шест и за годините си бе направила забележителна кариера като писател, учен, историк и библейски археолог, като се ползваше със завидна репутация сред колегите си. Беше неомъжена, макар че около нея се тълпяха мъже и тя видимо обичаше мъжка компания. Дори сега, на прощалното парти, вярна на себе си, флиртуваше и танцуваше с всички по-привлекателни мъже. Беше англичанка, родена и израсла в Оксфорд. Двамата знаеха имената на родителите й. Разполагаха с цяла картотека информация за нея. Бяха се поровили надълбоко, а ги и биваше в разследванията. За това им плащаха.