Выбрать главу

— Но никой не ти е казал защо се прави това?

— ЦРУ си има своите методи на работа. Смята се за нормално новопостъпилите агенти на терена невинаги да знаят всичко. Но този път нещата бяха доста различни. Стенограмите от телефонните разговори се показваха само на Джоунс. Останалите ни държаха в неведение. Стигнах дотам, че да подслушвам пред вратата му, и така разбрах, че група агенти са били изпратени в Гърция.

— Мариса Каплан е една от тях — каза Бен. — Познаваш ли я?

— Не, но видях досие с името й. Ако ме бяха хванали, щях сериозно да загазя. Бивш агент на ЦРУ. От известно време била деактивирана.

Вече окончателно, помисли си Бен, но не каза нищо.

— И изведнъж, преди десетина дни — продължи Алекс, — настъпи внезапно оживление. Всички се разтичаха насам-натам, а Джоунс, който беше станал ужасно сприхав и раздразнителен, не отлепяше телефона от ухото си. Докато разберем какво става, съставят нов екип и ни пращат тук, в Монтана.

— Било е точно по времето, когато са прехвърлили Зоуи от Гърция.

Тя кимна.

— С частен самолет са я докарали до Хелена, а дотук с хеликоптер. На нас ни бе обяснено, че била ключов свидетел на терористичен атентат в Гърция. Но аз изобщо не повярвах. ЦРУ не действа по този начин. Нито пък някога преди бях виждала център за задържане, който да прилича на това тук. Мисля, че тези хора използват държавни средства, за да вършат някакви свои, тъмни дела. Мислех да подам рапорт на най-високо равнище. Но така и не го направих.

— Защо?

— Заради случилото се с Джош Грийнбърг. Не го познавах добре, но ми се струваше свестен човек. Джоунс го застреля в лицето.

— Джоунс май обича да убива хора с куршум в лицето — промърмори Бен.

— Когато това стана, толкова се изплаших, че не бях в състояние да мисля. Почувствах се изолирана. Сега съжалявам, че не направих нещо.

— Познато усещане.

— Само че не знаех на кого мога да се доверя. И тогава внезапно ни се обадиха по телефона и ни наредиха да се върнем незабавно в Джорджия. Бяха научили за теб. Останалото го знаеш.

— Помня те от деня, когато ме заловиха — каза Бен. — Изражението на лицето ти. Още тогава усетих, че не си като тях.

Тя го погледна.

— Не трябваше да ги оставя да те хванат тогава. Трябваше да предприема нещо.

— Нищо не можеше да направиш. Щеше да те сполети съдбата на двамата местни полицаи. Тези хора убиват всеки, който им се изпречи на пътя.

Тя погледна над огъня към Зоуи, която спеше на няколко метра от тях.

— Не знам какво точно искат да изкопчат от нея, но са готови на всичко, за да го получат.

— Дори не можеш да си представиш на какво са готови — каза Бен.

Следващите петнайсетина минути той й разказа всичко, което знаеше. Когато й описа бомбения атентат, очите й се разшириха от ужас. Но той продължаваше неумолимо да говори. Подробностите се редуваха, една от друга по-страшни и объркващи. Не й спести нищо. Скив Макклъски. Клейтън Клийвър. Стоте милиона от Огъста Вейл. Откритието на Зоуи. Изнудването на Клийвър.

Алекс попиваше всяка дума. Когато Бен свърши, тя го гледаше смаяно, сякаш съзнанието й не побираше цялата чудовищност на чутото.

— Всичко е толкова абсурдно — прошепна тя. — Няма никаква логика. За какво са им притрябвали глинени отломки?! Какво толкова ги интересува някакъв си теологичен спор?

— Колко време твоят екип наблюдава Клийвър?

— Няколко месеца.

— Значи така са научили и за Зоуи. Когато се е опитала да го изнудва, те са засекли разговора. А когато Скив Макклъски е отишъл при Клийвър да му занесе кутията, те са го наблюдавали. Това са били хората, които са изтезавали Макклъски. И ако в този момент не се била появила приятелката му, вероятно са щели да го убият.

Алекс сбърчи замислено чело.

— Искаш да кажеш, че Зоуи е въвлечена съвсем случайно?

— Ключът е Клийвър. Всичко се върти около него. Допускам обаче, че самият той едва ли го съзнава. Въпросът е: защо изобщо са започнали да го следят?

Двамата замълчаха; мозъците им работеха напрегнато.

— Нещо са планирали — каза Алекс. — Сигурна съм!

— Но какво?

— Де да можех да ти кажа…

— Кой е Слейтър?

Тя го погледна неразбиращо.

— Беше с Джоунс в хотела. Червенокос, дребен, с лъскав костюм. Не приличаше на полицай или федерален агент. Той е шефът. Джоунс му е пряко подчинен.