— И какво правим сега?
Никой не й отговори.
Бен усети, че неудържимо му се гади. Нещо тупна върху обувката му; той погледна надолу и видя, че е собствената му кръв. От пръстите му се стичаха червени капки и оставяха тлъсти, безформени петна по земята. Алекс също ги бе видяла и му хвърли разтревожен поглед.
И тогава в далечината се чу ритмичното бучене на хеликоптерен ротор. Бен вдигна глава. Машината се виждаше като точица високо в небето, но се приближаваше.
— Не сме сами — промърмори Алекс.
— Скрийте се! — изкомандва той. — Веднага!
Сграбчи Зоуи за ръката, вдигна я грубо и я блъсна към храстите. Алекс също се мушна под клоните, а Бен приклекна до нея. Усещаше аромата на косата й, излъчването на топлата й кожа. В тази близост имаше нещо, което странно му въздействаше въпреки болката.
Хеликоптерът се приближаваше, грохотът на витлата и ревът на двигателите му изпълваше въздуха. Спусна се над гористата долчинка, въздушната струя от ротора залюля дърветата, после се издигна и продължи пътя си.
Алекс изпусна шумно въздуха от дробовете си.
— Дали са намерили колата?
Бен поклати глава.
— Претърсват целия район. На тяхно място и аз бих направил същото. Джоунс сигурно е мобилизирал всички ресурси, с които разполага. — Той се изправи, заслушан в отслабващия грохот на хеликоптера. — Време е да тръгваме.
47
Трите безкрайни изнурителни километра до фермата се сториха на Бен, сякаш бяха последните в живота му. С всяка мъчителна крачка силите го напускаха. Алекс водеше, носеше чантата му и от време на време спираше, за да му помага по трудния терен. Зоуи ги следваше мълчаливо на трийсетина метра, с побледняло лице, като всячески избягваше да среща погледа на Бен, докато малката група си проправяше път през боровите дървета надолу по скалистия склон към някаква рекичка.
— Трябва да я пресечем — каза Алекс. — Водата тече бързо, но не е дълбока. — Тя улови Бен за ръка и двамата нагазиха. Бен се препъна и падна; от допира с ледената вода цялото му тяло се сгърчи. Алекс с мъка го изправи. — Още малко остана — каза тя, като му се усмихваше окуражаващо.
Той стисна зъби, опитвайки се да потисне виенето на свят. Стъпка по стъпка прегази реката и се строполи на скалистия отсрещен бряг. След няколко минути и Зоуи ги настигна; с титанично усилие на волята тримата продължиха пътя си по стръмния склон. Когато стигнаха билото, Алекс извади бинокъла от чантата и се подпря на една канара, за да огледа долината пред тях.
— Ето я там! — каза доволно тя.
Въпреки болката и изтощението Бен забеляза невероятната гледка, която се разкриваше отгоре. На километри околовръст се ширеше безкрайна прерия, а далеч на хоризонта покрити със сняг планински върхове блестяха под лъчите на обедното слънце. Алекс му подаде бинокъла и той го фокусира върху селскостопанските сгради на около километър и половина под тях, сред люлеещите се от вятъра треви. Приличаха на типична семейна ферма, с всевъзможни навеси, плевници и обори и стадо коне, които пасяха кротко зад белосаната ограда.
— Не се вижда жива душа — каза Бен. — Но от комина излиза пушек.
— Да идем да хвърлим един поглед — предложи Алекс.
Бяха им нужни четирийсет и пет минути, за да стигнат до фермата. Влязоха през портата и поеха по прашната пътека между порутените дървени постройки към къщата на стопаните. Бен се подпря на един кол от оградата, Алекс продължи към къщата, докато Зоуи запристъпва колебливо на място. Единият от прозорците беше закован с дъски, а стъпалата към пруста бяха проядени от червеи и подпрени отдолу с тухли.
Алекс потропа на вратата.
— Ехо! Има ли някой?
Отговор не последва. Тя се отдръпна няколко крачки назад, огледа прозорците, после се обърна към Бен и вдигна рамене.
Слънцето беше високо в небето и прежуряше; Бен заслони очи с ръка и се огледа.
И тогава видя тялото.
Старецът лежеше във високата трева на стотина метра от заграждението за конете. Бен и Алекс се отправиха с бързи крачки нататък. Алекс коленичи до безжизнената фигура, облечена с износени джинси и червена карирана риза, и провери пулса.
— Жив е! — каза тя.
Бен донесе кана с вода от обора и плисна малко върху лицето на стареца. Той изохка, примигна и се опита да се изправи в седнало положение. Косата и брадата му бяха дълги, бели и сплъстени; лицето му беше обветрено и загоряло като кожено седло. Бен забеляза, че единият му глезен е подут.