— Проклетият жребец ме събори! — оплака се старецът, сочейки с пръст. В заграденото пространство се виждаше млад дорест кон, който вдигна глава, изгледа ги вяло, после продължи да пасе, като влачеше повода след себе си.
— Не се насилвай да говориш — каза Бен. — Ще те внесем на сянка.
Двамата помогнаха на стареца да изкачи прогнилите стъпала и да влезе в къщата. Вътре беше прохладно и леко миришеше на влага. През тъмен коридор се стигаше до дневна с разлепени тапети, провиснали от стените, и ниско канапе, което имаше вид, сякаш е било докарано през 50-те години на миналия век. Сложиха стареца да легне. Бен избърса потта от очите си и внимателно запретна крачола му нагоре.
— Прилича ми по-скоро на изкълчено — каза Алекс, като погледна през рамото му.
— Ох, добре че бяхте вие, милички! — занарежда старецът. — Щото не се мяркат много вънкашни хора тук. — Дяволитите му очи се спряха за миг върху кървавата риза на Бен, но той не каза нищо. Протегна ръка. — Райли Тарсън ми викат.
— Бен Хоуп. А това е Алекс.
Зоуи също беше влязла в къщата, но стоеше настрана и зяпаше с празен поглед.
— Ами онази там госпожичка? — попита Райли. — Тя няма ли си име?
— Има си — каза Бен. — Викат й Белята. — Той свали полека ботуша на стареца, после се обърна към Алекс. — Стори ми се, че видях отвън на двора да расте зарасличе. Нали знаеш как се прави извлек? Ще помогне да спадне отокът.
— Няма нужда — обади се Райли. — На полицата в кухнята Айра държи бурканче с някаква индианска гадост.
— Айра? — запита Бен.
— Помощник ми е, работи във фермата. Преди два дни тръгна с коня да търси едно биче, което се отвърза. Не съм го виждал оттогава.
— Ще потърся бурканчето — предложи Алекс.
Зоуи потътри крака след нея.
Райли огледа внимателно Бен.
— Нещо май сте се отклонили от царския път, господине. Викам си, тия не са обикновени туристи.
— Правилно си забелязал — отвърна Бен.
— А хеликоптерът, който мина преди малко, май вас е търсил. И това ли познах?
Бен не отговори. Сбръчканото лице на Райли се изкриви в усмивка.
— Знам ги аз тези хеликоптери! И да ти кажа, хич не си падам по властта.
— Тези са от ЦРУ — каза тихо Бен. — Нас търсят.
— Не ми пречи, синко! Ако се гласеше да ме обереш или да ми светиш маслото, досега да си го свършил. Не те знам какъв си и що си, а колкото по-малко знам, толкоз по-малко мога да изтропам. Аз съдя за човека по делата — изръмжа Райли. — Онзи кучи син в хеликоптера, който мина оттук, доста ниско летеше. Видя ме как лежа отвън в прахоляка, но само се позасмя и си отмина. Ако не бяхте вие, нямаше да изкарам до сутринта. Тъй че, ако ме питаш на чия страна съм, не съм на неговата, това само мога да ти река.
Алекс се върна с бурканче, пълно с някакъв зеленикав мехлем. Бен го отвори и го помириса.
— Това си е извлек от зарасличе. Ще свърши работа. — Той намаза обилно подутия глезен, после обездвижи стъпалото, като уви около него възглавницата на канапето и я пристегна с широко тиксо. — Трябва да полежиш малко.
— Като гледам, и ти не си цъфнал и вързал — каза старецът. — Виждал съм аз огнестрелни рани.
Изведнъж Бен усети, че силите го напускат. Устните на стареца се движеха, но в ушите си той чуваше само някакво неясно ехо. Стаята се завъртя пред очите му, стори му се, че Алекс извика, после подът се удари в лицето му.
48
През следващите минути и часове Бен ту идваше в съзнание, ту отново потъваше в черна яма. Пред очите му като на забавен каданс се редуваха периоди на мрак и внезапни изригвания на светлина, звуци и движение. Той смътно усети, че се изкачва по някакви стълби, че Алекс го придържа, а той е обвил ръка около раменете й. После се озова в някаква стая. Легло. Хладен допир на чисти чаршафи. Петна от кръв върху белия памук. Алекс, наведена над него, лицето й изглежда огромно отблизо, в очите й се чете тревога. После отново мрак.
Когато отвори очи, червеникавата зора пълзеше по пода на непознатата стая. Той примигна и се опита да вдигне глава от възглавницата. Рамото му беше прясно превързано. Раната го болеше, но по различен начин.
Той вдигна ръка и потърси каишката с венчалната халка на врата си, но не я намери.
Огледа се. Намираше се в просторна спалня, семпло и традиционно обзаведена. За разлика от долния етаж, тук беше чисто и разтребено, сякаш стаята не се ползваше. Леглото беше двойно, с месингови табли. Бен беше завит с юрган, съшит от разноцветни парчета. В ъгъла имаше мивка, а на люлеещия стол до леглото бяха оставени чисти дрехи — синя дочена риза и джинси, старателно сгънати. Най-отгоре внимателно бе поставена венчалната му халка.