Религия и политика. Клийвър се целеше в губернаторския пост, наистина, но си оставаше дребна риба в сравнение с големите политически акули. Ами ако някой друг, на много по-високо стъпало на обществената стълба, някой, който имаше далеч повече да губи, бе заложил в същата тази игра? Гласовете на избирателите, които осигуряваха политическа власт, бяха могъщ мотивиращ фактор; заради тях немалко хора бяха готови да стигнат и до убийство.
Ала някакъв вътрешен глас подсказваше на Бен, че това не е всичко. Нима сам по себе си факторът политическа амбиция можеше да обясни защо Слейтър, или по-скоро силата, която представляваше, бе в състояние да впрегне цялата машина на ЦРУ в изпълнение на собствените си планове? Не, очевидно ставаше нещо голямо.
Докато Бен прелистваше разсеяно Библията, тази мисъл обсеби напълно съзнанието и смрази кръвта му.
Не след дълго принудителното бездействие стана непоносимо. Малко след пладне Бен се изправи — все още леко замаян, но много по-силен от преди. Беше по шорти. Алекс му бе направила стегната превръзка на рамото и около гръдния кош.
Взе брачната халка от стола и я окачи на шията си. Пристъпи към прозореца и погледна навън, към селскостопанските постройки и загражденията за коне, към безкрайната прерия и величествените планини на хоризонта.
Нещо привлече погледа му. В един хамбар, сред купищата земеделски сечива, забеляза ръждив стар форд пикап. Огледа го, после кимна.
Отиде до мивката и наплиска лицето си със студена вода. Върна се до леглото и обу чистите джинси. Бяха му по мярка и за миг той се запита чии ли са. Твърде широки бяха за Райли. Всъщност старецът бе споменал помощник на име Айра. Бен облече и ризата.
От долния етаж достигна аромат на прясно сварено кафе; някой се суетеше в кухнята. Бен приглади косата си пред огледалото и слезе по дървеното стълбище. В голямата селска кухня, застанала пред старата газова печка с бутилка, Алекс пържеше бекон в очукан тиган. Когато влезе, тя стреснато се обърна.
— Тъкмо се канех да ти донеса нещо за хапване.
— Коя друга крупна политическа фигура в Съединените щати използва Библията като оръжие в предизборната си кампания? — попита той.
Алекс го изгледа неразбиращо.
— Искаш да кажеш, друг освен президента, който разправяше, че Бог лично го насърчил да започне войната в Ирак?
— По-ниско — отвърна Бен. — Някой, който полага неистови усилия да се изкачи на върха.
— В Америка има хиляди евангелисти с политически амбиции. Някои по-крупни, други по-дребни. Какво се сети изведнъж?
— Нищо. Просто си мисля. Може и да греша.
— Не биваше да ставаш толкова бързо от леглото.
— Чувствам се много по-силен.
— И ти личи! Само сега да не се разскачаш като пружинено човече. Имаш нужда от почивка.
— Няма да лягам пак. Видях отвън един пикап. Изглежда старичък, но ще ни изкара оттук. Ще предложа на Райли двойна цена, за да си купи по-хубав.
— Много мило от твоя страна, но с тая бракма доникъде няма да стигнем. Вече го пробвах. Акумулаторът е наред, но стартерът му е заминал.
— Значи ти и от коли разбираш, не само от медицина!
— И правя хубаво кафе… Искаш ли?
— С удоволствие. — Той прие с благодарност предложеното му канче и отпи.
— А също и пържени филийки. Да не говорим за боб с бекон. — Тя се засмя, като видя изражението му. — Какво, в твоята страна не ядете ли такива неща?
— Аз знам само мокри филийки — каза той. — Заливаш ги с бира, и готово…
— Опитай! Това е паниран хляб със захар.
Бен седна на масата и започна да се храни.
— А къде е нейна светлост?
Алекс посочи към горния етаж.
— Затворила се е в стаята си.
— А Райли?
— Той е инат като теб. Куцука из двора и наглежда животните. Корав дядка. Каза ми, че служил навремето в морската пехота.
— Във Виетнам?
— В Корея — чу се дрезгав глас откъм коридора. Двамата се обърнаха. Вратата се отвори и Райли влезе при тях, стиснал тояга в мазолестата си ръка. — Ммм, мирише на вкусно!