Помълча малко, после добави шепнешком:
— Липсва ми. Много ми липсва.
Алекс положи длан върху ръката му. Допирът й беше топъл и успокояващ.
— Не си я убил ти, Бен. Това е бреме, което не си струва да носиш в душата си.
Той поклати глава, усещайки болката, която се надигаше в него. Насили се и я преглътна.
— Все едно че аз лично я убих. Всеки ден моля Бог да ми прости, че допуснах това да се случи. Но не мисля, че Бог чува молитвите ми. Всъщност не мисля, че се е вслушвал в думите ми когато и да било, дори един-единствен път през живота ми. Бог ме изостави много, много отдавна.
— Едва ли го мислиш.
Той взе ръката й в своята и нежно я стисна.
— Намери си по-достоен мъж, Алекс. Не ти трябва такъв като мен.
— Ти си този мъж — отвърна тя. — Едва те познавам, но нямам никакво съмнение.
Той не отговори.
Точно в този момент се чу пулсиращият грохот на хеликоптерни витла, пукот на изстрели и писъкът на Зоуи откъм двора.
51
Цяла сутрин Зоуи бе бродила безцелно из стаите, обзета от скука и апатия. След дългото пленничество тя бе жадна за приключения и ненавиждаше принудителното бездействие.
През прозореца видя Айра в заграждението за коне на стотина метра от къщата. Обучаваше млад жребец — същия, който бе изкълчил глезена на Райли. По ясното синьо небе не се виждаше нито един облак, високата трева в ливадите се полюшваше плавно на вятъра. Изведнъж на Зоуи й се прииска да излезе навън и да заговори Айра. Младежът беше неустоимо привлекателен. Харесваше й грациозната му, излъчваща сила походка, атлетичното телосложение, бронзовият загар на лицето. Тя си представи допира на кожата му и се усмихна на себе си.
Бен й бе казал да не си подава носа навън, спомни си тя. Майната му на Бен! За каква я мислеше той, за глупачка? Та тя щеше да чуе шума на хеликоптера дълго преди да го види или онези отгоре да я забележат. Беше й писнало да я третират като дете.
Тя се запъти към оградата; слънчевите лъчи галеха страните й, лекият ветрец развя косата й. Айра я забеляза отдалеч, докато се приближаваше към него с широка усмивка.
— Здрасти, аз съм Зоуи. Ти сигурно си Айра.
Айра скочи от коня, обърса ръце в джинсите си и я пресрещна до оградата.
— Приятно ми е, Зоуи.
Зоуи обичаше флирта и беше голяма кокетка. Айра бързо й влезе в тона — в края на краищата симпатични млади блондинки не се отбиваха всеки ден по тези места. След минути те вече се шегуваха и се заливаха от смях като стари приятели, гледаха се влюбено в очите, докосваха се, уж неволно, но тя беше видимо по-активната страна. Айра беше леко смутен от ухажването й, но по погледа му тя разбираше, че принудителният й престой в тия пущинаци би могъл да си има и добрите страни.
— Обичаш ли да яздиш? — попита я той.
— Яздя, и още как! Само че никога не съм ползвала американско седло.
— Много е лесно — каза той. — Прилича на кресло. Искаш ли да пробваш?
— Ще ме повдигнеш ли?
Тя прескочи оградата и Айра й помогна да се качи на седлото. Допирът на силите му пръсти по бедрото й беше приятно възбуждащ. Той бе успял да укроти жребеца, който реагираше покорно на командите й, докато се разходиха из заграденото пространство. След като му посвикна, тя го пришпори в тръс.
— Не се повдигай — извика й Айра. — Дупето плътно на седлото. Движи се в ритъм с него!
Тя бързо овладя техниката, после размаха свободния край на поводите, за да го подкара в раван. Айра застана в средата на заграденото пространство, а тя описваше широки кръгове около него, с развяна от вятъра коса, докато копитата на коня вдигаха малки облачета прах.
— Страхотно! — почти извика тя, но нещо в погледа на Айра я накара да извърне глава. От устата й излезе тих вик на ужас. Конят се дръпна уплашено и за малко не я хвърли на земята.
Сянката мина над главата й.
Хеликоптерът се бе появил откъм посоката на слънцето и прелетя над фермата, с наведен напред нос и глух тътен на двигателите.
Жребецът се изправи на задните си крака и Зоуи за миг се усети как лети, преди да падне по гръб в прахоляка. Айра тичаше към нея с разширени от ужас очи, черният хеликоптер се приближаваше бавно и неумолимо, като гладна акула; грохотът на двигателите изпълваше пространството, въздушната струя от витлата вдигаше вихрушки от прах и бучки пръст. Зоуи се вдигна панически на крака. Червената точка на лазерен прицел премина като мълния през тялото й. Тя изпищя. Обезумял, жребецът скачаше и риташе във въздуха.