Изведнъж картечен откос изплющя в пръстта.
Айра сграбчи Зоуи за ръката и я повлече през ливадата към къщата. Мъжът с автоматичната карабина, заел позиция отстрани върху ската на хеликоптера, пусна още един дълъг откос; куршумите вдигаха прах и камъчета по следите им. Докато тичаше с препъване колкото я държаха силите, Зоуи се извърна през рамо. Очите й срещнала погледа на онзи мъж, когото се бе надявала никога повече да не види през живота си.
Джоунс й се ухили над мерника на автоматичната карабина М-16. После отново натисна спусъка; пушката се затресе в ръцете му. Не бързаше да я убива, наслаждаваше се на момента. Когато се просна по очи, сърцето му подскочи от радост. Ала онзи индианец й помогна да стане и Джоунс разбра, че просто се е спънала.
Той извика на пилота да задържи машината на място и отново вдигна карабината за стрелба. Но междувременно двете му мишени се бяха добрали до къщата и се скриха в нея. Той изруга и пусна пореден откос. Стъклата на прозорците се пръснаха на сол, във въздуха се разхвърчаха трески.
Вътре Айра влачеше Зоуи по пода, като я прикриваше с тялото си. Около тях летяха късчета стъкло. Завесите се развяваха, накъсани на парцали от картечните откоси. Куршуми проникваха през стените и се забиваха в дъските на пода. Зоуи пищеше.
Бен и Алекс излязоха тичешком от хамбара и видяха хеликоптера, който в този момент кръжеше на 5–6 метра над ливадата. Бен извади беретата от задния си джоб и я насочи към него, но пилотът го бе забелязал и извърна машината с носа към тях; ските почти допираха земята.
Още в първия миг Бен разпозна мъжа с карабината. Без да се колебае, той откри огън. Джоунс мигновено се дръпна навътре и се скри в кабината, докато Бен произведе серия от двойни изстрели, които надупчиха корпуса. Хеликоптерът зави рязко на една страна и се заиздига стръмно нагоре. Двигателите ревяха оглушително. Бен насочи още два-три изстрела отдолу в корема на машината, но деветмилиметровите куршуми не бяха в състояние да причинят особени щети. Той изруга от безсилен гняв.
Бен и Алекс побягнаха към къщата, докато хеликоптерът се отдалечаваше от полесражението. Бен изкачи тежко стъпалата отпред и блъсна вратата. Видя Айра, който лежеше на пода, закрил Зоуи с тяло то си.
— Има ли пострадали? — извика той.
Айра поклати глава, после, зашеметен, се надигна и подаде ръка на Зоуи да се изправи.
В този момент влезе Райли; краката му трепереха, очите му бяха изцъклени от уплаха, ръцете му стискаха големокалибрена гладкоцевна пушка „Итака“.
След нападението в къщата настана мъртвешка тишина; във въздуха се стелеше прах. Айра поведе разплаканата Зоуи към горния етаж, докато Райли оглеждаше съсипаната си кухня и псуваше гръмогласно, без да изпуска гладкоцевната пушка от ръцете си.
Бен излезе навън, следван от Алекс. Той дълго се взира с присвити очи в хоризонта.
— Беше Джоунс. Той ще се върне.
— И ще доведе цяла армия със себе си — добави Алекс. — До няколко часа са тук. Трябва да се махаме.
— Виж дали можеш да монтираш стартера на другия пикап.
— Чакай, къде отиваш?
Но Бен бе влязъл вече в къщата.
— Райли, искам да те питам дали нямаш още някаква пушка.
Старецът го изгледа. В очите му проблесна пламъче, сякаш нещо отдавна задрямало се събуждаше за живот. Той изръмжа и направи знак на Бен да го последва. Закуцука по коридора и бутна някаква врата, зад която дървено стълбище водеше към порутеното мазе. На скована от дъски полица на стената се виждаше карабина. Беше компактна и изящна, с орехов приклад и тънка цев от синкава стомана. Старецът я свали и я подаде на Бен, без да каже дума.
Бен я огледа. Беше „Марлин“, .22-калиброва, с лост за зареждане под приклада. По-добре от нищо, но ставаше главно за лов на зайци или катерички.
Райли видя изражението му и се усмихна дяволито.
— Знам какво си мислиш, синко. Трябва ти някакво по-тежко желязо.
Бен не отговори.
— Чакай да ти покажа още нещо. — Старецът закуцука в полумрака към дъното на мазето, където се виждаха натрупани на купчина изпочупени мебели и сандъци, покрити с паяжини и дебел слой прах. Той се зае да разчиства боклуците, като пухтеше и дишаше тежко. Наведе се и с усилие придърпа голям стар сандък. — Не съм го отварял, откакто се върнах от Корея. Нямах желание да го виждам повече. Но ако вярваш в съдбата, сега чак разбирам защо си струваше да го домъкна от другия край на света.