Бен проследи с дулото на браунинга водещия хеликоптер. От нажежения затвор на картечницата рукнаха гилзи и затропаха по пода, докато откос след откос се забиваха в корпуса на хеликоптера. В носовата му част зейнаха безформени дупки, за миг на Бен му се стори, че във вътрешността избухна червен фонтан — имаше улучени хора. Плексигласовите стъкла се нацепиха под градушката от куршуми.
Изведнъж хеликоптерът зави под необичаен ъгъл, загуби височина и полетя с носа надолу. Равномерният пулс на роторните перки се замени с нестройно „виу-виу-виу“ и машината започна да се върти около оста си, вдигайки облаци прах. За миг изглеждаше, сякаш ще се забие в земята току пред къщата, но тогава върховете на перките закачиха покрива на стария краварник; трески и парчета гофрирана ламарина се разлетяха във въздуха.
Два извън строя.
Третият хеликоптер протътна над главата му; докато останалите живи от втория се изсипаха навън през вратата на краварника, вдигнали оръжията си за стрелба. Бен ги взе на мушка и с един откос от ляво на дясно ги повали на кървава купчина насред двора.
Дотук всичко беше твърде лесно.
Докато изведнъж стана трудно.
Съвременните дългоцевни оръжия са снабдени с дулни сенници, предназначени да скриват пламъка на изстрелите от очите на врага. Браунингът на Бен принадлежеше към много по-старо поколение, за което подобни аксесоари бяха непознати. Когато по стените на сградата около него заплющяха куршуми, той веднага се сети, че яркожълтите пламъци, излизащи от дулото на картечницата, бяха издали позицията му на пилота на третия хеликоптер. По главата му се посипаха парчета керемиди и трески от покривната конструкция. Прозорците се пръснаха на сол, във въздуха летяха отломки от тухлената зидария. Поне трима стрелци с автоматични карабини бяха взели на мушка укритието му.
Бен се претърколи по пода, стиснал в ръце големия браунинг, като влачеше след себе си брезентовата торба с мунициите. Вдигна оръжието право нагоре и изстреля през покрива един откос към корема на хеликоптера. По лицето му се посипаха парченца мазилка.
Машината зави рязко и се понесе към къщата. Бен скочи, преметна торбата през рамо, слезе тичешком по разнебитените дървени стъпала и се озова навън, под ослепителните слънчеви лъчи.
Намираше се в осеяното с отломки от разрушенията пространство между краварника и склада, където се бе крил. На трийсетина метра вляво се търкаляше изтърбушеният корпус на бракуван трактор. Петнайсет метра по-наблизо, покрай стените на сградите, се виждаха две безформени купчини, завити с брезент и заринати с отпадъци.
Вдясно, отвъд пространството между двете сгради, третият хеликоптер висеше почти неподвижно във въздуха над двора. Бен видя как шестима мъже се спуснаха по въжета от страничните му врати и стъпиха на земята. Той се притисна с гръб към стената на склада. Мъжете не го видяха и се пръснаха между стопанските постройки, като си даваха мълчаливо знаци с ръце.
Ала пилотът го бе забелязал. Машината наведе нос и се понесе стремително към него, набирайки скорост; върховете на ските й едва не заораха в земята.
Бен хукна в обратната посока, към прикритието на изтърбушения трактор. Докато минаваше покрай покритите с брезент купчини от двете страни, зад гърба му изтрещяха изстрели. Той се затича още по-бързо. Метна се зад трактора точно в момента, когато картечен откос вкопа диря от изровена пръст по следите му.
Вдигна картечницата. Хеликоптерът се носеше право към него, беше вече само на няколко метра, обвит във вихрушка от прахоляк, в пространството между двете завити с брезент купчини.
Точно където го искаше Бен.
Той откри огън. Не по хеликоптера, а по завитите купчини. Първо лявата, после дясната. Изпразни целия пълнител в тях, куршумите описаха широка дъга във въздуха. После Бен захвърли празната картечница и се просна на земята зад стария трактор.
Ослепителното огнено кълбо обгърна всичко наоколо.
Той бе открил бутилките с пропан-бутан в хамбара преди това — бяха резервни, за кухненската печка. Отстрани бе намерил няколко торби с десетсантиметрови пирони, които бе прикрепил за газовите бутилки с широк скоч, всяка завързана поотделно, докато Айра му бе държал бутилките. Скрити под мръсния брезент, те представляваха една огромна, самоделна осколочна бомба.
Имаше само един проблем: Бен не бе очаквал да се намира толкова близо до тях, когато избухнеха.