В затвореното пространство между сградите ефектът беше опустошителен. Мощната експлозия удари хеликоптера фронтално. Сякаш се бе забил в каменна стена. Ударната вълна го смачка и запокити назад като детска играчка. Прозорците му хлътнаха навътре, перките на ротора се нацепиха на парчета, после огненото кълбо от газовите бутилки стигна до тубите с нафта и бензин, които Бен бе заложил покрай стените и замаскирал отгоре с вехтории и отпадъци. Стена от пламъци обгърна хеликоптера и нахлу през отворените му странични врати. От корпуса изпаднаха горящи човешки тела, размахващи ръце, крещящи от болка, умиращи.
Бен притискаше лицето си към земята, докато огромното огнено кълбо премина над него. Горещата вълна опари гърба му и за един ужасяващ миг му се стори, че ще изгори жив. Но огненият дъх на пламъците се отдръпна и той с мъка се изправи.
Всичко наоколо беше в развалини. Разрушените постройки бяха обхванати от пламъци. Земята беше осеяна с трупове, във въздуха се носеше зловеща воня на горящо месо. От хеликоптера бе останал само пламтящ скелет.
Бен се подаде иззад трактора. Картечницата лежеше в прахоляка на няколко метра от него. Той изтича да я прибере и едва тогава забеляза, че парче шрапнел бе деформирало муфата, където цевта се свързваше със затвора. Бен изруга, измъкна пистолета от раницата си и изхвърли безполезните пълнители за браунинга.
Изведнъж бойците, които се бяха спуснали от третия хеликоптер — всичките шестима — се появиха на сцената, притичвайки между изтърбушения корпус на машината и близките постройки. Оръжията им бяха насочени напред, предпазните им очила отразяваха пламъците на пожара.
И тогава Бен разбра смразяващата истина: здравата го беше закъсал. От другата страна прииждаха още въоръжени мъже. Лицето на командира им беше разкривено в широка тържествуваща усмивка.
Джоунс.
Сигурно имаше и четвърти хеликоптер, с който Джоунс се бе приземил някъде зад дърветата, а първите три бяха само за отвличане на вниманието. Със себе си водеше петима бойци, всички с бойна екипировка, въоръжени с еднакви автоматични карабини М-16.
Общо дузина. С около триста и петдесет патрона в пълнителите, които дулата на пушките им бяха готови да изстрелят с голяма начална скорост — все по него. И той се бе хванал в капана им — по средата между двата отряда, далеч от всякакво що-годе надеждно прикритие.
— Пипнах ли те! — извика Джоунс. — Сега си сам!
54
Когато Бен чу първия изстрел, цялото му тяло неволно се стегна като на боксьор, очакващ да поеме поредния удар. В този безкрайно дълъг, протичащ като на забавен кадър миг, с който разполага обреченият, за да се приготви за смъртта, той зачака куршумът да се забие в тялото му.
Вместо това видя как един от бойците насреща му внезапно подскочи с двата крака във въздуха и тялото му политна стремително назад, сякаш бе вързан с невидимо въже за преминаващ експресен влак.
— Не е съвсем сам! — извика нечий глас.
Изведнъж настана хаос. Сякаш от всички посоки затрещяха изстрели. Чу се сух пукот на малокалибрена пушка и още един от бойците се свлече на земята, като се държеше за корема. Останалите се пръснаха, залягайки зад всевъзможни парчета от селскостопански машини, зад купчини гуми и ръждясали варели за нафта.
Който и да беше стрелецът, явно познаваше терена, което му даваше възможност да се придвижва невидим от място на място. След миг от съвсем друга посока изтрещя нов изстрел и поредният боец се хвана с две ръце за разкъсаните артерии на бедрото; секунда по-късно отново се чу пукот и мъжът от дясната страна на Джоунс се просна по гръб, без да издаде звук.
Стрелците бяха двама. Бен различи басовия грохот на итаката и сухото пукане на .22-калибровия марлин. Райли и Айра се бяха присъединили към веселбата.
Бен се върна в укритието си зад трактора. Вляво от него четирима бойци бяха залегнали зад горящите останки на хеликоптера. Вдясно бяха Джоунс и хората му, приклекнали зад купчина нацепени дърва. Изпаднали в паника, те стреляха напосоки. Бен вдигна пистолета и застреля един от тях. Те тутакси отвърнаха на огъня; куршуми изчаткаха по калниците на трактора. Бен отново се прицели и повали още един.
Но тогава се случи нещо, от което сърцето му застина в гърдите. В края на прохода между обхванатия в пламъци краварник и склада, на десетина метра зад Джоунс и останалите живи бойци, Айра бе излязъл на открито, стиснал .22-калибровата пушка в ръцете си. Вдигнал гордо глава, той пронизваше с гневен поглед враговете си. Зад него куцукаше старият Райли Тарсън с големокалибрената итака в ръце, очите му хвърляха мълнии.