Като видя познатия флакон и спринцовката, Джоунс изпищя от ужас. Бен свали чантата от рамото си и я пусна на пода. После пристъпи към агента. Заби иглата през тапата на флакона и дръпна буталото. Джоунс се опита да избяга, пълзейки на четири крака. От гърлото му излизаха нечленоразделни звуци. Бен го сграбчи за яката, хвърли го по гръб в сеното и заби иглата в шията му. След което натисна буталото докрай.
Джоунс изпищя отново, устата му се разкриви в гримаса на ужас, разкривайки разбитите му зъби.
— Какво направи с мен?!
Бен се дръпна крачка назад. Захвърли празната спринцовка и зачака.
Джоунс бе изпаднал в нервен срив. Коленичи и започна да блъска главата си в пода. Заскуба коси, после бръкна с два пръста в гърлото си, сякаш се надяваше да повърне зловещия препарат. По лицето му се стичаха сълзи.
— Е, как е, Джоунс? — каза Бен. — Как се чувстваш сега, след като знаеш, че след няколко часа ще си толкова луд, колкото оня нещастник на видеозаписа?
— Убий ме! — изхлипа Джоунс с мокро от сълзи лице, по което бяха полепнали сламки. — Просто ме убий!
— Няма да стане — отвърна Бен. — Първо ще ми кажеш всичко.
Облегнат на балите, той наблюдаваше ефекта от препарата. След минута-две Джоунс престана да буйства и сякаш се успокои. Излегна се в сеното и притихна.
Трансформацията беше невероятна. След още няколко минути започна да се отпуска. Лицето му загуби обичайното си изражение, сякаш в мимическите му мускули беше инжектирана упойка. И тогава проговори, леко заваляйки думите.
Бен знаеше какво трябва да направи. Пътят му дотук беше осеян с трупове на федерални агенти и полицаи. Намираше се в най-голямата безизходица, в която някога бе изпадал, и само пълните самопризнания на Джоунс можеха да го измъкнат от нея.
Той бръкна в чантата си и напипа продълговатия мобилен телефон. Извади го и включи видеокамерата. Насочи обектива към Джоунс.
После заповяда ясно и отчетливо:
— Кажи пред камерата кой си.
Агентът примигна.
— Казвам се Олбън Хейнсуърт Джоунс — обяви без колебание той. — Работя към ЦРУ.
Бен кимна. Серумът явно вършеше работа. Време беше да премине по същество.
— Кажи пред камерата името на лицето, което бе отвлечено на остров Корфу от бившите федерални агенти Каплан и Хъдсън със съучастието на действащи служители на ЦРУ.
Погледът на Джоунс пробяга неспокойно напред-назад, пръстите му трепереха, свити като нокти на хищна птица, сякаш още се бореше със себе си, сякаш някакъв вътрешен глас му казваше да запази тайната, докато в същото време серумът атакуваше мозъка му.
— Зоуи Бредбъри — отвърна тихо той. — Зоуи Бредбъри бе отвлечена от федерални агенти на САЩ и докарана за разпит в неоторизирано скривалище в щата Монтана.
— Каква беше твоята роля в тази операция, агент Джоунс?
— Да изтръгна от нея цялата информация, с която разполагаше, като при нужда използвам груба сила и дори изтезания — каза Джоунс. — Същевременно да премахвам всяка възможна съпротива, ето защо убих доктор Джошуа Грийнбърг и двама служители на пътната полиция в щата Джорджия.
Облян в пот, Джоунс кривеше лице, вените на челото му бяха изпъкнали, цялото му същество се раздираше от вътрешна борба.
Бен приближи камерата.
— С какво притежаваната от Зоуи Бредбъри информация е толкова важна?
— Заради Йерусалим.
— Поясни.
Джоунс подбели очи и прокара бавно устни по остатъците от предните си зъби. Приличаше на зомби. Бен усети как по гърба го побиха тръпки.
— Късно е вече — изломоти Джоунс. — Нещата са задвижени. Неизбежното ще се случи след по-малко от двайсет и четири часа.
— Късно е за какво? Кое е задвижено?
— Момичето няма нищо общо. Става въпрос за война.
— Каква война?
Очите на Джоунс се върнаха в обичайното си положение и погледът му се спря върху Бен.
— Онази, за която пише в Библията — каза той.
Мозъкът на Бен обработваше трескаво чутото. При последните думи на Джоунс сякаш някой го зашлеви през лицето. Съзнанието му отказваше да ги приеме.
— Говори! — заповяда той.
От носа на Джоунс капеше пот. Досега Бен не бе виждал човек да се поти така. В ямката между ключиците му се бе образувала локвичка и попиваше в дрехите. Сякаш изгаряше в треска. Очите му се въртяха във всички посоки.
— Краят на света! — изграчи той. — Армагедон! Те ще го предизвикат. Ще дадат знак за началото на края. От Йерусалим.