— Какво точно ще стане?
— Нещо огромно — каза Джоунс. — И нито ти, нито който и да било на твое място може да ги спре.
Бен онемя, беше като зашеметен. Насилваше се да осмисли казаното от Джоунс, но не успяваше.
— Слейтър ли ръководи операцията?
Върху лицето на Джоунс беше замръзнала налудничава усмивка. Той профъфли нещо неразбираемо.
— Говори ясно! — заповяда му Бен.
Джоунс вдигна поглед към него. Очите му бяха кървясали.
— Ще полудея… — прошепна той.
— Да. Ще полудееш. А сега отговори на въпроса ми.
Може би от въздействието на серума, може би от ужаса, че ще прекара остатъка от живота си като буйстващ луд, но нещо в главата на Джоунс сякаш внезапно прещрака. Бен го прочете в погледа му… но реагира твърде бавно.
Изведнъж Джоунс скочи на крака. Бен понечи да го хване, за да го събори обратно в сеното, но онзи сякаш беше придобил нечовешка сила, която му помогна да се изскубне.
Преди Бен да успее да го спре, Джоунс пробяга десетте крачки, които го отделяха от платформата на плевника. Накрая нямаше парапет, който да го спре. Без да забавя стъпка, той се метна в празното пространство; тялото му се превъртя във въздуха и полетя надолу. За миг погледите им се срещнаха.
Джоунс не падна на пода.
Набучи се на дървения кол, който се беше закрепил със заострения връх нагоре, когато го бе метнал по Бен. Острието проникна точно между плешките му и от силата на падането го прониза през гръбнака, вътрешните органи и ребрата, докато се подаде отпред през гръдната му кост, оплескано с кръв и полепнали тъкани.
Очите на Джоунс гледаха с мъртвешки блясък нагоре към Бен. Главата му беше отметната назад под неестествен ъгъл. Острието на стария моторен трион се бе забило в черепа му. Кръв и околомозъчна течност се стичаха по ръждивия диск, по кожуха на машината и падаха на едри капки върху пръстения под.
Бен затвори телефона и го пусна в джоба си. Грабна брезентовата си торба и заслиза по стълбата. Главата му бучеше от разказа на Джоунс.
Отвлекли са Зоуи, за да предизвикат Армагедон.
Всичко звучеше толкова безумно, че за момент Бен се запита дали казаното от Джоунс беше истина, или мозъкът му вече се беше замътил от препарата.
Но не. В погледа на Джоунс той бе доловил нещо, което му показваше, че макар и на ръба на лудостта, той казваше истината.
Когато слезе долу, Бен остана няколко секунди неподвижен, загледан в трупа на агента, като се питаше какво ли бе искал да каже.
Изведнъж го сепна някакъв шум, който идваше отвън. Той изтича до вратата на хамбара и излезе на двора, под ярката слънчева светлина. Пожарите наоколо още бушуваха, по лицето си усети горещия им дъх. В този момент през дима и маранята от пламъците видя хеликоптерите, които се приземяваха пред портата на фермата. Бяха четири, толкова тъмнозелени, че изглеждаха почти черни, а отстрани на корпусите им с бели букви пишеше ФБР.
Първият, който кацна, беше голям двувитлов боинг. Вратата се плъзна назад. От него слезе един мъж. Вместо с бойна униформа беше облечен със сив костюм. Пясъчнорусата му коса се развяваше от въздушната струя, докато той прибяга с наведена глава през тревата.
Зад него крачеше Алекс. Когато видя опустошенията — горящите постройки, разбитите хеликоптери, очите й се разшириха. Изведнъж го зърна и лицето й засия.
Бен закрачи към тях. Посегна към беретата, затъкната в колана му, и я захвърли настрани в прахта.
Хеликоптерите продължаваха да кацат на поляната и от тях слязоха още хора. Мъжът със сивия костюм се насочи решително към Бен. Бръкна в джоба на сакото си и извади значка. От всички страни го наобиколиха агенти, пистолетите им бяха насочени към Бен.
Той уморено вдигна ръце.
— Специален агент Калахан — каза мъжът със сивия костюм. — Вие сте арестуван.
55
Бен бе претърсен за оръжие и качен на един от хеликоптерите от яки мълчаливи мъже с черни костюми и черни очила. През прозореца той видя как Калахан придружи Алекс и Зоуи до втория хеликоптер и се качи заедно с тях.
Полетът продължи дълго; вече се свечеряваше, когато кацнаха на някакво частно летище, където ги очакваха черни джипове и още въоръжени мъже. Бен бе отведен през пистата към елегантен реактивен самолет. Охраната внимаваше да не допуска никакви контакти между него и Алекс или Зоуи.