От мястото си Бен усещаше колко е напрегната, сякаш между двама им всеки миг щеше да прехвръкне искра. Тя очевидно знаеше онова, за което той само се бе досетил: че от другата страна на огледалния прозорец ги наблюдаваха, заснемаха и записваха всяка дума.
— Нищо повече към това, което вече изложих в показанията си на път за тук — каза с равен глас тя.
— Нека да го повторим още веднъж, за протокола — каза Мърдок.
Калахан се усмихна студено.
Алекс заговори предпазливо, като внимателно претегляше всяка дума:
— Бях в екипа на Джоунс, с впечатлението, че провеждаме легитимна операция. През нейното времетраене обаче станах свидетел на събития, които ми се сториха, най-меко казано, силно подозрителни. Заявявам, че Джоунс лично екзекутира двамата полицаи от Джорджия, както и доктор Грийнбърг, последния в тайната база близо до Чинук, щата Монтана. Всичко се случи пред очите ми. Заявявам също така, че Джоунс и сътрудниците му използваха базата в Монтана, за да държат в плен, а ако не се бях намесила, да изтезават и в крайна сметка да убият Зоуи Бредбъри.
— Но тогава не сметнахте за нужно да докладвате за каквото и да било от това пред непосредствените си началници? — прекъсна я Калахан, като я гледаше неприязнено през масата.
— Сър, прекият ми началник беше агент Джоунс. Освен това се боях за личната си безопасност. С тази уговорка, съжалявам за действията си.
Лицето на Мърдок остана непроницаемо, докато кимаше мрачно.
— Този въпрос може да бъде отложен за по-нататък. — Той се обърна към Бен. — Да поговорим за вас. Видях военното ви досие. Знам точно кой сте. Няма смисъл да се преструвате.
Бен отвърна на погледа му.
— Нямах никакво намерение да крия каквото и да било от вас.
— Вие сте нает от семейството на мис Бредбъри да я откриете.
Бен поклати глава.
— Помагах на приятел. Не съм ангажиран в професионално качество.
— Както искате го наречете. Истината е, че броят на жертвите започва да напомня за някогашните ви военни операции. Първо в Гърция. После в Джорджия. А сега и в Монтана. Нашият разследващ екип продължава и в момента да вади трупове от хотел „Маунтин Вю“. Все на федерални агенти, бивши или още действащи. Фермата, в която ви открихме, прилича на бойно поле. Ако не ме лъжат очите, майор Хоуп, вие оставяте диря от разрушения и смърт, където и да отидете.
— Само ако някой ми се изпречи на пътя — отвърна Бен. — Освен това бих предпочел да ме наричате мистър Хоуп, не майор.
— Хубаво. Виждам, че сте пенсионер.
— Аз съм студент по богословие.
Устните на Мърдок се извиха в едва забележима усмивка.
— И така, бихте ли ми обяснили каква всъщност е тази история с отвличането на мис Бредбъри?
— Зоуи Бредбъри въобще не е в центъра на историята. Тя е невинна жертва, случайно въвлечена в нея. Случаят е много по-голям.
— Колко по-голям?
— Става дума за война — отвърна Бен. — Войната, която да сложи край на всички войни.
— Не разбирам накъде биете — изръмжа Мърдок. — Да започнем отначало. Вие твърдите, че специален агент Джоунс е участник в организация фантом, която е действала в рамките на ЦРУ.
— Под носа ви — отсече Бен. — Но както вече ви казах, аз изучавам Библията. Всичко е написано там. Едно библейско пророчество, което съществува от хиляди години.
Калахан поклати объркано глава.
— В книгата „Откровение“ — подсказа Бен.
— Хайде стига! — изхили се Калахан. — Поличби… Дяволското число!
— Не можете ли да накарате тоя кретен да млъкне? — обърна се Бен към Мърдок.
— Млъкни, Калахан! — заповяда Мърдок, без да отделя поглед от Бен. — Мистър Хоуп, бих ви помолил да ми обясните какво точно имате предвид.
— Въпросната организация е съставена от войнствени евангелисти. Целта им е да нанесат терористичен удар в Йерусалим.
Калахан избухна в смях. Мърдок го изгледа намръщено.
— Ако не ми вярвате — каза Бен, — може би ще повярвате на един от своите. Във фермата ми отнехте мобилния телефон. Може ли да ми го върнете?
— На кого ще звъниш? — рече саркастично се Калахан. — На адвоката си? Или може би на пастора?
— Дай му телефона! — заповяда Мърдок.
Калахан направи театрален жест на примирение, пресегна се надолу и извади от куфарчето си прозрачен найлонов плик. Изсипа телефона на масата. Бен го вдигна, включи го и от менюто избра функцията „видеоклип“. После го постави на масата пред двамата мъже.