На малкото екранче се появи лицето на Джоунс. Докато той говореше, Мърдок и Калахан седяха и слушаха. Калахан разхлаби вратовръзката си и се размърда нервно на стола. Изражението на Мърдок стана още по-мрачно, лицето му потъмня. Клипът завърши с бягството на Джоунс и със звука от съприкосновението на тялото му с дървения кол. Бен се пресегна през масата и изключи телефона.
— Надявам се, разбирате, че самопризнанието е изтръгнато противозаконно — каза Мърдок. — То няма доказателствена стойност.
— В цялата история няма нищо законосъобразно — подчерта Бен. — Аз просто дадох на Джоунс серума на истината, който се готвеше да приложи върху Зоуи Бредбъри. Не че бяха го получили по лекарско предписание…
Мърдок не го изпускаше от очи.
— Продължавайте!
Бен им разказа всичко, което знаеше. Започна отначало и изложи всичко докрай, без да изпуска нищо. Когато свърши, вече знаеше, че Мърдок му вярва. Челото му беше прорязано от дълбоки бръчки.
Ала Калахан все още се подсмиваше недоверчиво.
— А този Слейтър, от когото уж агент Джоунс получавал всички заповеди… Колко жалко, че в самопризнанието си той нито веднъж не споменава името му.
— Това е самата истина — намеси се Алекс, като гледаше притеснено Бен.
— Ти лично срещала ли си този човек? — попита я строго Калахан.
Тя помисли, после поклати глава.
— Не, сър, всъщност не съм.
Калахан се усмихна и посочи Бен.
— В такъв случай трябва да вярваме на честната му дума.
— Знаете ли малкото му име?
— Не съм го питал — отвърна Бен. — С него така и не успяхме да станем приятели.
— Следователно нямате никаква представа кой може да бъде.
— Мога да го опиша — каза Бен. — Горе-долу на моята възраст, от бялата раса, риж, с грацилно телосложение, около метър и седемдесет и пет, има вид на образован човек с професия, явно разполага с пари, носи скъп часовник.
— Много изчерпателно — обади се презрително Калахан.
— Въпреки това искам да знам кой е — прекъсна го Мърдок. — Ако изобщо съществува, трябва да го имаме в базата данни. — Той положи длани върху масата и издаде замислено устни напред. — Да оставим засега Слейтър. Това, което ми казвате, просто няма смисъл. От къде на къде на някаква християнска секта й е притрябвало да предизвиква война?
— Ще се изразя възможно най-ясно. Някой се опитва да инсценира сбъдване на библейско пророчество. Може би въпросният човек искрено вярва, че то рано или късно ще се осъществи, но няма търпение да чака Бог да направи първата крачка. Или пък е номер, за да се подмамят милиони християни да повярват, че краят на света е близо. Така или иначе, аз смятам, че мотивът е до голяма степен политически.
— Кой е замесен? — попита с равен тон Мърдок. — И на какво равнище?
— Не знам. Във всеки случай на високо. Който и да участва, сигурно има голям интерес да тласне света към война и да създаде масова психоза или ако предпочитате, масова еуфория сред петдесет милиона американски гласоподаватели.
— Това е пълен абсурд! — провикна се Калахан. — Лудост. Теории, изсмукани от пръстите.
Мърдок не му обърна внимание. Той наблюдаваше съсредоточено Бен; погледът му показваше, че вече го възприема извънредно сериозно.
— И как стигнахте до този извод?
— Помислете само за стратегическото значение на Йерусалим — каза Бен. — Там се намират най-големите светини на исляма и юдейската религия, една до друга, на едно и също място. Един град, обзет от гняв и безсилие. Религиозен барутен погреб, който само чака искрата, за да гръмне. Той е отправната точка в стратегията на тази секта. Към Йерусалим са отправени петдесет милиона чифта очи, които тълкуват всеки инцидент, станал там, всяко събитие в световната политика, само и единствено от гледна точка на библейското пророчество.
Мърдок кимна.
— Е, добре, слушам ви внимателно. Продължете.
— Пророчеството гласи, че войната ще започне с атака срещу богоизбрания народ на Израел — каза Бен. — Какво бихте направили лично вие, ако целта ви беше да предизвикате нещо подобно?
Мърдок помисли.
— Бих се възползвал от религиозното напрежение в Йерусалим. Бих потърсил начин да провокирам мюсюлманските лидери за масиран удар срещу евреите.