— Сър, напомням ви, че аз съм свидетел на факта, че двамата полицаи бяха застреляни от агент Джоунс — обади се Алекс.
— Аз пък ви напомням да си държите устата затворена, агент Фиоранте. Защото вие също сте замесена в тази история. Признавате, че сте убили колега, федерален агент. Това не е нещо, което можем току-така да потулим. — Мърдок се облегна назад и сплете пръсти върху корема си. — И така, мистър Хоуп, или ще ни сътрудничите, или ще бъдете обвинен в убийството на двама полицаи и на няколко федерални агенти. А пък агент Фиоранте ще прекара следващите десет години зад решетките заради собствените си действия. Изборът е ваш.
— Какво ви кара да мислите, че аз съм подходящият човек за тази работа?
— Стига сме увъртали, майоре. Ако нещата опрат до престрелка между снайперисти, имам доказателства, че вие сте най-добрият в света, който може да свърши тая работа. — Мърдок бръкна в джоба си и извади кутийка кибрит. Отвори я с палец, извади една изгоряла клечка и я хвърли на масата пред себе си. — Това говори ли ви нещо?
Бен гледаше съсредоточено клечката.
— Да кажем, че приема. Имам обаче някои условия.
Мърдок кимна.
— Аз съм сговорчив човек. Слушам ви.
— Искам Зоуи Бредбъри да бъде върната у дома, при семейството си.
— Няма да стане — намеси се Калахан. — Тя е свидетел.
— Но също и жертва — каза Бен. — Жертва на обстоятелството, че вашата агенция е проядена от корупция и че ваши служители злоупотребяват с дадената им власт. Така че, ако не искате това да се разчуе, ще уредите тя да бъде откарана с охрана в родината си, а там, във Великобритания, ще й осигурите полицейска защита, докато тези хора не бъдат хванати.
Мърдок помисли за миг.
— Съгласен съм. Но ще се наложи тя да дойде тук, за да даде показания, ако възникне нужда.
— Освен това в замяна на моето съдействие искам личните ви гаранции, че срещу агент Фиоранте няма да бъдат предявени никакви обвинения.
Мърдок кимна бавно.
— Друго?
— Положението ми в Гърция е доста сложно. На остров Корфу например има един полицейски капитан на име Стефанидис, който много би желал да побеседва с мен при удобен случай.
Мърдок махна с ръка.
— Ще се погрижим. Все едно той никога не е чувал за вас. Друго?
— Това е.
— Значи се разбрахме — каза Мърдок. — Тръгвате за Йерусалим.
56
Минаваше 10 вечерта, когато Бен и Алекс излязоха от съвещанието. Командните зали бяха все така оживени и кипящи от активност. Мърдок ги поведе по един коридор през няколко двойни врати към компютърна лаборатория, така претъпкана с електронно оборудване, че едва имаше място за пет-шестимата техници, които го обслужваха.
Калахан беше приведен над компютърен терминал заедно с един от техниците. Когато Мърдок се приближи, той вдигна глава.
— В Съединените щати живеят над двайсет и две хиляди души на възраст между трийсет и пет и четирийсет и пет години с името Слейтър — заяви той.
Мърдок се облегна с длани на бюрото.
— Не можеш ли да стесниш кръга? Цвят на косата, ръст, телосложение, професия…
— Въвеждането на тези параметри отнема време — каза кисело Калахан.
— Не се бави. Време няма.
Бен и Алекс останаха за малко сами в някакво тихо фоайе, докато Мърдок отиде да се обади по телефона.
— Благодаря ти, че се застъпи за мен — каза Алекс. — Не е справедливо от тяхна страна да те третират по този начин.
— Обещай ми две неща — каза Бен.
Тя кимна.
— Казвай!
— Първо, искам да се погрижиш Зоуи да се върне благополучно при семейството си.
— Разбира се! А какво е другото?
— Да се пазиш. Грижи се за себе си и се радвай на живота.
Тя се усмихна неуверено.
— Това за сбогом ли беше?
— Може би. Не знам какво още има да става.
— Може ли да ти се обадя някой път?
— Би ми било приятно — отвърна той и й даде номера на мобилния си телефон. Тя го повтори.
Отвори се една врата и Мърдок се появи при тях.
— Всичко е уредено — каза той. — Самолетът за Израел излита в полунощ.
— Какво ще правя, като стигна там?
Мърдок се намръщи.
— Сигурно съзнавате, че в известна степен импровизираме. Ще знаете повече по въпроса, когато пристигнете в Йерусалим. Междувременно нашите агенти ще се опитат да открият вероятните обекти. Те ще се свържат с вас. — Той погледна часовника си и направи гримаса. Обърна се към Алекс. — Отсега нататък си на пряко подчинение на агент Калахан. Поверяваме ти мис Бредбъри. Тя те познава, с теб ще се чувства в безопасност. Малко е напрегната, може би ще й помогнеш да се успокои.