Църквата на Божи гроб. Една от най-свещените реликви за християнския свят, изградена на мястото, където Христос бе погребан и възкръснал. Древната зидария беше издълбана през вековете от хилядите поклонници, дошли от другия край на света, за да се молят тук, и опитали се да увековечат присъствието си с драскулки в камъка.
И днес както винаги църквата привличаше посетители. Тълпи западни туристи влизаха и излизаха през сводестия портал в безкрайна процесия от ярки тениски и шорти, въоръжени с пътеводители и фотоапарати, зяпнали в изумление хилядолетната архитектура. Във въздуха се носеше аромат на лосиони против изгаряне, от каменните стени отекваше глъчка; повечето от гласовете бяха на американци.
Бен ги наблюдаваше и се питаше: защо са тук тези хора? Дали са обикновени туристи, пропътували хиляди километри, за да се фотографират пред една стара сграда? Или може би за част от тях имаше някаква по-дълбока религиозна мотивация? Колко ли бяха дошли, за да се отдадат на размисъл за апокалиптичните събития, които вярваха, че ще сполетят човечеството още през време на собствения им живот, за да отдадат почит на мястото, откъдето бе започнало всичко и където щеше да завърши?
Но дори някои от тях да си го мислеха, това не ги превръщаше автоматично в безумни подпалвачи на войни. Милионите вярващи евангелисти, чиято колективна подкрепа позволяваше на хора като Клейтън Клийвър да заживеят в охолство или подтикваше далеч по-мрачни сили към разпалване на война, едва ли се досещаха, че с вярата им се злоупотребява по такъв извратен начин. В огромното си мнозинство те не можеха дори да си представят как библейското пророчество може да бъде използвано като средство за домогване до властта или съсипване на живота на невинни хора.
Но така ли беше? Бен прехвърли в съзнанието си някои събития от човешката история. Трябваше ли изобщо да се изненадва, че шепа властни цинични индивиди бяха в състояние да се възползват от чистата вяра на мнозинството? Нима хората с власт не го бяха правили още от зората на цивилизацията?
Бен погледна часовника си. Наближаваше шест и петнайсет. Време беше да се яви на срещата. Той извади от джоба си листчето, на което бе записал адреса, и в една странична уличка откри свободно такси — друг очукан бял мерцедес като онзи, който го бе откарал в хотела. Показа адреса на шофьора, човекът кимна, Бен се качи в колата и потеглиха.
След броени минути щеше да знае какво се готви. Оставаше само да измисли начин, за да го предотврати.
59
Шейди Оук, Вирджиния
10:05 ч. местно време
Алекс отвори вратата и видя Калахан, който бе застанал отвън във ветровитата слънчева сутрин, придружен от двама агенти.
— Готова ли е? — попита той.
Зоуи слизаше по стълбите.
— Ето ме!
— Всичко ли си взе? — попита я Алекс.
— Този път не пътувам с много багаж. — Зоуи се усмихна на Алекс. — Е, време е за сбогуване. Предполагам, че няма да се видим повече, нали?
— И аз мисля така. На добър път, Зоуи. Пази се.
— Благодаря ти за всичко, което направи за мен. — Зоуи сграбчи ръката на Алекс и я стисна силно. — Няма да го забравя.
Алекс я проследи с поглед, докато се качи в големия черен шевролет и седна на задната седалка. Двама агенти седнаха от двете й страни. Калахан се настани отпред до шофьора.
— Е, това беше — промърмори на себе си тя, след като махна с ръка за сбогом, после затвори портичката и си влезе вкъщи.
И тогава нещо привлече погледа й. На пода в дневната, под салонната масичка, видя златист отблясък. Наведе се. Беше златната гривна на Зоуи. Сигурно се бе изплъзнала, когато събличаше пуловера си.
— Ах, да му се не види! — извика тя. Зоуи сигурно беше привързана към гривната си, кой знае колко неща й напомняше. Алекс прехапа устни, докато се чудеше как да постъпи. Погледна през прозореца. Шевролетът тъкмо бе стигнал до края на дългата улица. Стоповете присветнаха за миг в червено, колата зави наляво и изчезна.
Без повече да мисли, Алекс реши да ги настигне. Летището беше само на няколко километра — щеше да ги намери там и да даде на Зоуи гривната.
Старичкият фолксваген костенурка беше паркиран на няколко метра встрани от къщата. Тя грабна ключа от куката до вратата и изтича навън.