Алекс усети, че й се завива свят. Калахан и Слейтър. През цялото време бяха действали в комбина.
Той я побутна с дулото на пистолета.
— Мърдай. Ръцете горе. Свалиш ли ги, умираш.
Алекс тръгна напред. С дулото на пистолета той я доведе до вратата на къщата и я бутна вътре. Интериорът беше строг и изискан. Тъмната дървена ламперия излъчваше мек блясък в полумрака. Камината беше пълна с пепел и недоизгорели пънове. От стените гледаха втренчено препарирани глави на животни; очите им бяха стъклено неподвижни, рогата им хвърляха призрачни сенки. Тя потрепери; от дрехите й се стичаше вода и падаше на едри капки по каменния под.
В коридора отекнаха тежки стъпки; някаква врата се отвори с трясък. Появи се Калахан с изкривено от ярост лице. След него нахълтаха още трима мъже с извадени пистолети.
— Имаме неочакван посетител — обяви Слейтър.
Калахан я изгледа кръвнишки.
— Много си била хитра, Фиоранте! Но нали знаеш, че разликата между хитър и глупав не е чак толкова голяма? — Той даде знак с ръка на хората си. — Претърсете я!
Те изпълниха заповедта — леко грубо, но умело.
— Чиста е.
Алекс отметна косата от лицето си и погледна предизвикателно Калахан.
— Какво направихте със Зоуи?
Калахан се усмихна.
— Искаш да я видиш ли? Моля, заповядай!
Агентите повлякоха Алекс по един тъмен извит коридор; Слейтър и Калахан вървяха напред. В края на коридора няколко стъпала водеха надолу към масивна, обкована с железни гвоздеи врата. Калахан измъкна дълъг стоманен ключ от джоба си и го превъртя в ключалката. Отвори със замах вратата и агентите бутнаха Алекс вътре. Тя политна по каменните стъпала и падна тежко на коравия циментов под. Изправи се с мъка; по устните си усети вкус на кръв.
Слейтър предпазливо слезе няколко стъпала към нея; в погледа му проблесна познатото насмешливо пламъче. Спря се на средата на стълбището и се подпря с ръце на железния парапет.
— Колко жалко — каза той, като я огледа от глава до пети. — Такава симпатична млада жена!
Зад гърба си Алекс чу плач. Обърна се. Зоуи се беше свлякла в тъмното до стената. Лицето й беше мокро от сълзи, едната й вежда беше сцепена. Алекс пристъпи към нея и я прегърна.
— Копелета мръсни! — изсъска тя към мъжете.
Калахан слезе по стъпалата и застана до Слейтър.
— Е, време е да си кажем довиждане, госпожици!
Той бръкна под палтото си и извади деветмилиметров глок. Насочи го към Зоуи, после внезапно извърна дулото към Алекс. Тя не трепна. Нямаше намерение да му достави това удоволствие.
Зоуи изскимтя уплашено и се хвана за ръката й.
— Върви по дяволите, мръснико! — изруга Алекс.
— Тази жена наистина ми харесва — обади се Слейтър. — Има живец в нея. Жалко, че няма да я опозная по-отблизо.
— Тя е един вредител — каза Калахан, като присви очи зад мерника на пистолета. — А вредителите биват унищожавани.
— Чакай! — каза Слейтър.
Калахан свали пистолета.
— Какво има? — попита троснато той.
— Не ги застрелвай.
— Какво?!
— Не ги убивай. Имам по-добра идея. — Слейтър се ухили. — Ти колко често идваш тук?
— Не толкова, колкото би ми се искало — отвърна Калахан. — Нали знаеш как е…
— Веднъж на четири-пет месеца?
— Когато годината не е напрегната.
— А сега напрегната ли е?
— Сега е лудница!
— Ами тогава какво ще кажеш да ги затворим и да наминем след шест месеца да видим как се спогаждат?
Калахан направи гримаса.
— Ще усмърдят всичко.
Слейтър поклати глава.
— Не съм ли ти разправял за моето куче? Като дете имах сетер. Отначало мислех, че ще ми бъде забавно, но по едно време ми писна от това тъпо животно, та го заключих в мазето, за да видя какво ще стане. Доста дълго устиска, да ти кажа право. Ако искаш да знаеш, след известно време вонята изчезва. Плъховете оглозгват повечето от месото по костите, а каквото остане, го довършват личинки, мравки и прочие. Накрая остава един сух скелет.
— Ти си напълно извратен! — обади се Алекс.
— Идеята ми харесва — заяви Калахан. — Вие какво ще кажете, госпожици? Така хем ще имате време да се поопознаете, хем може да пробвате да прокопаете тунел за навън. Само че основите на сградата са много дълбоки и опират в скала…
— Нищо, поне ще си имате занимавка, докато умрете — добави Слейтър, широко ухилен. — Хайде, да вървим. Самолетът на сенатора ме очаква.