— Хубаво. Той сигурно ще измисли начин да ви измъкне. Съчини някаква история, но го предупреди да си мълчи. След това двете със Зоуи се покрийте някъде. Аз ще ви намеря.
— Има още — каза тя. — Знам какво са намислили. Скоро в някаква йерусалимска джамия ще се проведе важна религиозна служба. На нея ще присъстват президентът и четирима членове на Върховния ислямски съвет. Онези възнамеряват да взривят джамията.
Бен усети как сърцето му се качи в гърлото.
— За коя джамия става въпрос?
— Джамията на Свещения хълм.
— Кога трябва да стане това?
— В седем израелско време.
Той погледна часовника си.
— Но дотогава има само двайсет минути!
— Тръгвай, Бен! Ти трябва да ги спреш!
С тези думи Алекс прекъсна връзката. Няколко секунди Бен стоя неподвижно, гледайки с невиждащ поглед занемелия телефон в ръката си.
Сякаш внезапно въздухът в стаята се бе свършил. Хиляди мисли се блъскаха в мозъка му.
При съзнанието за неимоверната тежест, с която се бе нагърбил, дъхът му спря. Какъв глупак се бе оказал, какъв слепец, за да не види какво го очаква! По своя ужасен, страховит начин това беше едно перфектно стратегическо решение.
Свещеният хълм, или Хълмът на Храма, разположен в самото сърце на стария град в Йерусалим, беше един от най-оспорваните обекти в религиозната и политическата история. За християните това беше мястото, където Бог е сътворил света, както и мястото на неговия Страшен съд; според ислямското поверие тук се намираше Благородната светиня, точката, от която Мохамед се бе възкачил на небето. Навремето тук се бе извисявал и един от най-великите и свещени юдейски храмове, разрушен от римляните през 70 г. от новата ера.
Върху руините на този древен еврейски храм сега се издигаше една от най-върховните светини на исляма след Мека и Медина: Кубат ал-Сахра, Куполът над Скалата — една огромна, величествена осмоъгълна джамия, увенчана със златно кубе, което се виждаше от всяка точка в града. Тук беше епицентърът на две хилядолетия от кървавото минало на Йерусалим — минало на религиозни борби, в които бяха участвали десетки нации, а след 1967 г., когато израелското правителство с неохота бе поверило стопанисването на джамията на мюсюлманите — върховен символ на епичната битка между юдаизма и исляма.
Да се разруши Куполът над Скалата, да бъде осквернена подобна светиня, като за това злодеяние бъдат обвинени евреите — това би запалило фитила, който да доведе до реализация на апокалиптичното библейско пророчество. Преди да разбере какво става, Израел щеше да се окаже във война с ислямския свят. САЩ неизбежно щяха да се намесят на страната на Израел. Мюсюлманите щяха да се вдигнат на оръжие. Великата свещена война — джихад, за която от десетилетия бленуваха ислямските фундаменталисти, най-после щеше да бъде факт. Светът щеше да бъде потопен в глобален конфликт.
А в един свят, раздиран от кръвопролития и потопен в хаос, десетки милиони евангелисти щяха да се съберат около единствения лидер, на когото смятаха, че могат да разчитат. Междувременно събития като единайсети септември, а и много по-страшни щяха да станат всекидневие. Бен си припомни прогнозите на Клейтън Клийвър за ядрена война; по гърба му полази ледена тръпка.
Страшният съд беше близо; часовникът тиктакаше по-бързо, отколкото можеше да си представи.
И от него — единствено от него — зависеше да го спре.
62
Бен слезе тичешком по стълбището, изхвръкна навън под палещото слънце и хукна по улицата. Минувачите виждаха един обезумял мъж, цял покрит с кръв, и уплашено се дръпваха, за да му направят път. Стъпките му отекваха по тесните улички.
Тичешком, той погледна часовника си. Шест и четирийсет и две.
Още осемнайсет минути.
Бен тичаше с последни сили, въздухът свиреше в гърдите му, а краката му сякаш сами го носеха по криволичещите калдъръмени улици и пасажи, докато рехавите тълпи се разтваряха пред него, за да го пропуснат да мине. Той зави зад един ъгъл и се огледа. Улицата беше изпъстрена с всевъзможни сергии и магазинчета, пред които се тълпяха туристи и местни хора. Таксита и частни коли надуваха клаксони, пълзейки едва-едва през човешката гмеж. Моторист, възседнал кросов мотоциклет БМВ, форсираше припряно двигателя, докато изчакваше групичка туристи да се дръпнат от пътя.
Бен изтича към мотоциклета. Ездачът му беше препасал раница на гърба си. Бен го хвана за една от каишките и го дръпна назад, като с един замах го смъкна от седалката. Преди още тежкото беемве да падне на земята, той сграбчи кормилото, метна се отгоре и даде газ. Мощната машина се изстреля напред с гръмовен тътен, а уплашената групичка се дръпна встрани. Той набра скорост по извитата уличка, слаломирайки между сергиите и разпръсквайки като пилци минувачите.